Ладислав Анжуйски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
Ред 28:
Ладислав е син на неаполитанския и унгарски крал [[Карл III Анжуйски]] и на [[Маргарита Драчка]]. Роден е в Неапол на 14 юни 1376 г., но отраства в Унгария, където баща му, който тогава е престолонаследник на Неапол, управлява като херцог унгарските области Хъвратия и Далмация. Ладислав, чието унгарско име е Ласло, е кръстен на светия унгарски крал Ласло I. През 1382 г. след кратка борба за властта в Неапол, бащата на Ладислав убива неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] и сам се възкачва на неаполитанския престол. През 1385 г. Карл III успява да се сдобие и с короната на Унгария, отстранявайки от власт братовчедка си [[Мария Унгарска|Мария]]. Царуването на баща му в Унгария обаче продължава едва няколко месеца, тъй като той е убит през 1386 г. След смъртта на Карл III малолетният Ладислав става крал на Неапол, където управлението му започва с регентството на майка му Маргарита. Властта в Унгария обаче отново преминава в ръцете на детронираната Мария Анжуйска.
== Управление ==
=== Война между двамата Анжуйци ===
Главни противници на властта на Ладислав в Неапол се оказват римския папа [[Урбан VI]], който е отлъчил цялото неаполитанско кралско семейство и е признал за законен крал [[Луи II Валоа-Анжуйски]] от френската династия [[Валоа]]. На страната на папата и френския претендент за неаполитанския престол са и много неаполитански барони, недоволни от преврата на покойния Карл III. През 1387 г. папата дори призовава за кръстоносен поход срещу Ладислав. Едва през 1389 г. Ладислав официално е признат за законен крал от папа [[Бонифаций IX]], който е неаполитанец по рождение. На следващата година Ладислав е отровен от епископа на Арл, но успява да оцелее. Също през 1390 г. Луи II Анжуйски нахлува с една наемна армия в пределите на Неаполитанското кралство, завзема Неапол и много от провинциите на кралството и принуждава Ладислав и майка му Маргарита да търсят спасение в Гаета. Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите двете години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в Апулия и Абруцо.
Главни противници на властта на Ладислав в Неапол се оказват римския папа [[Урбан VI]], който е отлъчва цялото неаполитанско кралско семейство и е признава за законен крал [[Луи II Валоа-Анжуйски]] от френската династия [[Валоа]]. На страната на папата и френския претендент за неаполитанския престол са и много неаполитански барони, недоволни от преврата на покойния Карл III.
 
През 1387 г. папата дори призовава за кръстоносен поход срещу Ладислав. Едва през 1389 г. Ладислав официално е признат за законен крал от папа [[Бонифаций IX]], който е неаполитанец по рождение. На следващата година Ладислав е отровен от епископа на Арл, но успява да оцелее. Също през 1390 г. Луи II Анжуйски нахлува с една наемна армия в пределите на Неаполитанското кралство, завзема Неапол и много от провинциите на кралството и принуждава Ладислав и майка му Маргарита да търсят спасение в [[Гаета]].
След като се налага в борбата срещу [[Луи II Валоа-Анжуйски]], Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол — авантюра, която коства живота на баща му повече от десетилетие преди това. В това си начинание Ладислав разчита на някои унгарски магнати, които са против властта на тогавашния крал [[Сигизмунд Люксембургски]]. Обявявайки се за потомък на светите унгарски крале, Ладислав дори се коронова незаконно за крал на Унгария и херцог на Славония. След като се споразумява с Венеция, на която отстъпва остров Корфу, Ладислав си осигурява свободен пасаж през Адриатика и през 1403 г. флотилията му превзема хърватския град Задар и някои близки територии. Това обаче се оказва единственият му успех в борбата за унгарската корона, след който Ладислав се оттегля обратно в Неапол и не предприема други по-значими действия, за да разшири унгарските си владения.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320-322</ref>
 
Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите две години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в [[Апулия]] и [[Абруцо]].
=== претенции към унгарския престол ===
След като се налага в борбата срещу [[Луи II Валоа-Анжуйски]], Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол — авантюра, която коства живота на баща му повече от десетилетие преди това. В това си начинание Ладислав разчита на някои унгарски магнати, които са против властта на тогавашния крал [[Сигизмунд Люксембургски]]. Обявявайки се за потомък на светите унгарски крале, Ладислав дори се коронова незаконно за крал на Унгария и херцог на Славония. След като се споразумява с Венеция, на която отстъпва остров Корфу, Ладислав си осигурява свободен пасаж през Адриатика и през 1403 г. флотилията му превзема хърватския град Задар и някои близки територии. Това обаче се оказва единственият му успех в борбата за унгарската корона, след който Ладислав се оттегля обратно в Неапол и не предприема други по-значими действия, за да разшири унгарските си владения.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320-322</ref>
=== борба за надмощие в Южна Италия ===
Следващите години от управлението на Ладислав са белязани от борбата му за надмощие в [[Южна Италия]].
През 1405 г. Ладислав потегля срещу Рим, където някои римски патриции, намиращи се в конфликт с папата, го канят за господар на града. В отговор на 18 юни 1406 г. папата издава була, с която низвергва Ладислав от кралското му достойнство.

Междувременно в кралството избухва и нов бунт, подклаждан от папата и предвождан от [[Раймондо Орсини дел Балцо]]. След смъртта на последния през януари 1406 г. начело на въстаниците застава съпругата му [[Мария д'Анген]], която успешно защитава Таранто по време на двумесечната му обсада от войските на Ладислав през пролетта на 1406 г. [[Мария д'Анген]] не се предава дори след като през юли 1406 папата и Ладислав подписалиподписват мир, който призналпризнава неаполитанския крал за протектор на цялтацялата Папска област. Проблемът с бунта на [[Мария д'Анген]] биле решен по доста по-дипломатичен начин — на 23 април 1407 г. Ладислав просто се оженилжени за нея, което сложилослага край на съпротивата ѝ.
 
През 1407 г. Ладислав отново обсажда вечния град, възползвайки се от конфликта между римляните и новоизбрания папа [[Григорий XII]]. Само за период от една година неаполитанският крал успява да завладее почти цялата Папска област, а на 25 април 1408 завладява Рим и принуждава папата да му се подчини.
Line 39 ⟶ 46:
През 1409 кардинали от двете партии, [[Авиньон]]ската и [[Рим]]ската, недоволни от продължаващата вече тридесет години схизма в Католическата църква, избират за нов папа Александър V и обявяват другите двама за низвергнати. Новият папа и неговият наследник [[Йоан XXIII]], ползващи се с подкрепата на Франция и Флоренция, призовават на помощ Луи II Анжуйски, който през същата година дори е коронован за неаполитански крал, и започват борба срещу Владислав.
 
В периода 1409-1410 Владислав постепенно е изтласкан от папските владения, а през 1411-1412 сраженията вече се водят на територията на Неаполитанското кралство. През май 1412 Ладислав понася тежко поражение при Рокасека и едва успява да спаси живота си. Същата година между Ладислав и папата е сключено поредното примирие — срещу оттеглянето на французите от границите на Неапол, Ладислав се отказва от суверенитета си над Рим. На следващата година обаче неаполитанският крал нарушава примирието и отново завладява Рим. Когато войските му достигат Перуджа, кралят се разболява тежко и се оттегля в Неапол, където умира на 6 август 1414 г.

След смъртта му на неаполитанския престол се възкачва сестра му [[Джована II Анжуйска]].
 
== Семейство ==