Разлика между версии на „Хуго (Тоскана)“

редакция без резюме
({{lang-it}} => {{lang|it}})
{{Личност|аристократ
| портрет =
| портрет-описание =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = аристократ
| герб =
| герб-описание =
}}
}}
'''Хуго Велики''' ({{lang|it|Ugo di Toscana, o di Tuscia, Il Grande}}, ''Hugo'', * [[945]] г., † [[21 декември]] [[1001]] в [[Пистоя]]) е [[маркграф]] на [[Тосканска марка|Тосканската марка]] от [[961]] г. до смъртта си и [[Херцогство Сполето|херцог на Сполето]] и [[Камерино]] от [[989]] до [[996]] г.
 
Той е син на маркграф [[Хумберт (Тоскана)|Хумберт]] (936—962936 – 962) от род [[Бозониди]] и Вила, дъщеря на маркграф [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]] от [[Камерино]]. Баща му е извънбрачен син на крал [[Хуго I (Италия)|Хуго от Италия]]. Той е женен за Юдит и има дъщеря Вила.
 
Хуго е вярен привърженик на император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]], който му подарявя парцел в Ингелхайм, за да си построи къща, където да отсяда, когато е на имперските събрания. Хуго присъствал два пъти на събранията от другата страна на Алпите. По нареждане на Ото той води поход против [[Капуа]]. Хуго основава заедно с майка си пет или шест [[манастир]]а.
 
Хуго умира 1001 г. в Пистоя и е погребан във [[Флоренция]]. Понеже е без наследници Хуго завещава за спасение на душата си голямо дарение на Сан Михеле ди Мартури. Неговият последник [[Бонифаций от Каноса|Бонифаций]] пречи да се реализира дарението. През 1014 г. се осъществява само една част от дарението.
 
* Frédéric de Gingins-La-Sarra, ''Mémoires pour servir à l'histoire des royaumes de Provence et de Bourgogne-Jurane'', 1851, p. 97
* Antonio Falce, ''Il marchese Ugo di Tuscia.'' Florenz 1921.
* Karl Ubl, ''Der kinderlose König. Ein Testfall für die Ausdifferenzierung des Politischen im 11. Jahrhundert'', Historische Zeitschrift, 292 (2011) S. 323–363323 – 363, S. 331–335331 – 335.
 
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Маркграфове на Тоскана]]
[[Категория:Херцози на Сполето]]