Разлика между версии на „Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг“

редакция без резюме
м (интервал след точка в текст; козметични промени)
 
== Биография ==
Роден е на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. Забележителен е фактът, че получава позволение да бъде приет в университета едва на 15 годишна възраст, въпреки че няма навършените нужни 20 години, за да постъпи. След две години обучение, през октомври [[1798]] г. на 23-годишна възраст, Шелинг бил призован към университета в Йена като изключителен (т.е. неплатен) професор по философия. Шелинг бил в близък контакт с [[Йохан Волфганг фон Гьоте]], който оценява поетичното качество на натурфилософията, четейки Von der Weltseele. Като министър-председател на херцогство Сакс-Ваймар Гьоте поканил Шелинг в Йена. От друга страна, Шелинг не бил съпричастен към етичния идеализъм, присъщ за работата на [[Фридрих Шилер]], другиятдругия стълб на Ваймарския класицизъм. По-късно, в Шорлинг (Vorlesung über die Philosophie der Kunst) (Лекция за философията на изкуството, 1802/03), разглежда теорията на Шилер за възвишеното.
 
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където е назначен за ръководител на философската катедра и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.