Албърт Кинг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- + ) |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 19:
}}
'''Албърт Кинг''' ({{lang|en|Albert King}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[блус]] [[китарист]] и [[певец]]. Един от тримата „крале“ на [[блус]]а заедно с [[Б. Б. Кинг]] и [[Фреди Кинг]], известен като „The Velvet Bulldozer“ („Кадифения Булдозер“).
== Живот и кариера ==
Албърт Кинг е роден в [[Индианола (Мисисипи)|Индианола]], [[Мисисипи]]. Бащата на Албърт бил странстващ проповедник, който напуска семейството им, когато той е на 5-годишна възраст. Майка му се омъжва за фермера Уил Нелсън и Албърт приема неговата фамилия.
С фамилията „Кинг“ той започва да се подписва през петдесетте години след успеха на песента „Three O'Clock Blues“ на [[Б. Б. Кинг]]. Новото му семейство се премества във [[Форест Сити]], [[Арканзас]]. В ранните си години работи на плантациите за [[памук]], заедно с родителите си. Когато пораства се устройва на работа като шофьор на булдозер.
Първото си музикално влияние получава от доведения си баща, който често свири на [[китара]]. През детството си пее [[госпъл]] в местната църква, а първата си китара сглобява сам от подръчни материали. През [[1942]] г. си купува истинска китара от негов приятел за един долар и двадесет и пет цента. Вдъхновен от музиката на [[Слепия Лемън Джеферсън]], [[Сони Бой Уилямсън II]], [[Ти Боун Уокър]], и [[Лони Джонсън]], той упорито се упражнява на новата си китара. Начинът му на свирене е необичаен. Тъй като е левичар – китарата е обърната, но струните не са нагласени като за левичар, а най-дебелата шеста струна „ми“ е поставена най-отдолу. Настройката е по-ниска от стандартната като струните са максимално отпуснати. Освен това през целия си живот свири с пръсти и не използва перце.
През [[1950]] г., Албърт случайно се запознава с М. С. Райдър – собственик на известния в [[Оцеола]], [[Арканзас]] клуб „Т-99“. [[Оцеола]] се намира между [[Мемфис (Тенеси)|Мемфис]] и [[Сейнт Луис]] и всяка група, която свирела в двата града задължително минавала през „Т-99“. През годините в този клуб свирят такива музиканти като [[Б. Б. Кинг]], Боби Бланд, Джони Ейс и др. В [[Оцеола]] Албърт Кинг започва професионалната си кариера на музикант с групата ''In the Groove Boys'', в която свири вече с [[електрическа китара]] „Епифон“, купена за 120 долара.
''In The Groove Boys'' стават популярна група и освен в „Т-99“ започват да свирят и в околните на Оцеола градове и редовно да се изявяват по местната радиостанция. Барабанистът на групата – Карл Тейт си спомня:" Албърт свиреше и на ударните инструменти. Когато пропусках радиопредаванията, той ме заместваше на барабаните, а някой друг свиреше на китарата." Самият Кинг разказва за онези времена:" Ние тогава знаехме, кажи-речи, три или четири песни, които свирехме в бавно, средно или бързо темпо." Албърт Кинг напълно се устройва в Оцеола. Раждат му се три дъщери и част от сестрите му се преселват в близост до него.
В началото на петдесетте години Албърт Кинг претърпява автомобилна катастрофа, при която загиват няколко човека. Тъй като загиналите са бели, Албърт се озовава в ареста и само намесата на М. С. Райдър и на белия бизнесмен Хал Джексън го избавят от сериозни неприятности.
По почина на много от блус-изпълнителите от Арканзас и Мисисипи, търсещи признание на Север, Албърт Кинг заминава за [[Индиана]]. Там той се присъединява към групата на Джон Брийм и Джими Рийд, но свири на барабаните, тъй като и двамата са китаристи.
Ред 40:
Следващите две години преминават в свирене по местните клубове и заведения с ''In The Groove Boys''. През [[1956]] г. Кинг заминава за [[Сейнт Луис]], който предлагал много работа за блус-музикантите, но също така и сериозна конкуренция в лицето на ''Kings of Rhythm'' на [[Айк Търнър]], групата на [[Литъл Милтън]], ''Hound Dogs'' на Джими О'Нийл и др. През октомври същата година Албърт Кинг сформира група и започва активно да се изявява по местните клубове.
През [[1958]] г. Албърт Кинг се сдобива с известната си китара [[Гибсън Корпорейшън|Гибсън]] „Flying V“, чието тяло е с „V“ образна форма. Той я кръщава „Люси“. Може би е следвал примера на [[Б. Б. Кинг]], който нарича китарите си „Люсил“, но самият Кинг твърди, че името е в чест на актрисата Люсил Бол и нейното популярно комедийно шоу „I Love Lucy“ („Аз обичам Люси“).
Албърт Кинг започва да привлича вниманието на публиката. Постепенно се превръща в един от водещите блус-музиканти на [[Сейнт Луис]].
| |||