[[Файл:Baldwin 1 of Jerusalem.jpg|мини|ляво|Балдуин дьо Булон, илюстрация към хрониката на [[Гийом от Тир|Гийом Тирски]]]]
След преминаването на похода през [[Анадол|АнатолияМала Азия]] през октомври [[1097]] г. Торос Едески, управител на подчинения от [[селджуки]]те [[арменци|арменско]]-[[византия|византийски]] град [[Едеса]] иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на [[9 март]] [[1098]] г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който запчвазапочва да се титлуватитулува като [[граф]] на Едеса.
Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички турскимюсюлмански нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на [[Ефрат]]. Той вече планира да завладее и [[Диарбекир]], когато научава за смъртта на брат си Готфрид; оватова подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, оставяйки графството си на грижите на братовчед си Балдуин де Бурк, по-късно наречен [[Балдуин II (Йерусалим)|Балдуин II]], крал на Йерусалим.
