Баптизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: URL, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
м интервал след точка в текст
Ред 6:
 
== Баптизмът по българските земи ==
Мисионери на Американското библейско дружество и Британското и чуждестранно библейско дружество пристигат в българските земи през 60-те години на ХІХ в. Заедно с емигранти от [[Русия]], заселили се в [[Северна Добруджа]], те създават общини в [[Русе]], [[Лом]] и [[Казанлък]]. През 1859 г. в [[Стара Загора]] започва работа и печели обращенци [[Теодор Байнгтън]], който основава през 1863 г. и девическо училище. След 1878 г. баптисктки общества се появяват в [[София]], [[Варна]], [[Чирпан]] и [[Асеновград|Станимака]]. Първите проповедници са българи – [[Никола Влаев]] в Казанлък и родените в Лом Филип Каменов и Георги Искренов, а А. Либих извършва първото кръщение на българи също в Лом. Появяват се и първите конфликти като този през 1871 г. в Казанлък, когато местните православните граждани не позволяват тялото на покойната Ция Курдова да се погребе в гробищата.
 
Постепенно до 1908 вярващите се увеличават, създават се първите баптистки общества и се изгражда хоризонталната структура с установяването на първите църкви и пастирите, както и пътищата към централизиране на баптистките общества и църкви в [[Съюз на евангелските баптистки църкви]]. Изследователят Момчил Петров описва протестантството в [[Царство България]] между двете световни войни и неговото отношението към обществено-политическите събития. Начело на Съюза през периода 1921 – 1923 г. е Христо Марчев. Според изследователя Бончо Асенов по време на социалистическия период баптизмът е [[секта]], а протестантските църковни служители се разглеждат като контрареволюционни елементи, провеждащи активна антинародна дейност.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/04/РИМ-Шумен-Известия-т.-17-за-уеб.pdf ''Росица Ангелова'', Баптизмът по българските земи // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.237]</ref>