Разлика между версии на „Двадесет и пети пехотен драгомански полк“

м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
През ноември 1916 година, преди форсирането на Дунав и започването на [[Букурещко настъпление|Букурещкото настъпление]] в някои части на полка избухват бунтове на войници, които след прогонването на портивника от по-голямата част от Добруджа не желаят да навлязат и воюват в чужда страна.
 
През март [[1917]] година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като [[Топличко въстание]]. ПрезНа април17 март 1917 г. отполкът превзема третитезавладения от дружинивъстаници наград [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>–ви</sup> пехотен софийски полкКуршумлия]], [[Шести пехотен търновски полк|6.<sup>–и</supref>Марков, пехотенГеорги. търновскиГолямата полк]]война и 25<sup>–и</sup>Българската пехотенстража драгоманскимежду полкСредна е формиран [[ОсемдесетЕвропа и първиОриента пехотен1916 полк|81<sup>-ви</sup>1919 пехотенг., София 2006, полк]]с. 101.</ref name="psv_kes" />
 
През април 1917 г. от третите дружини на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>–ви</sup> пехотен софийски полк]], [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>–и</sup> пехотен търновски полк]] и 25<sup>–и</sup> пехотен драгомански полк е формиран [[Осемдесет и първи пехотен полк|81<sup>-ви</sup> пехотен полк]].<ref name="psv_kes" />
 
Съгласно клаузите на [[Солунско примирие|Солунското примирие]], от 2 октомври до 12 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на [[Антанта]]та. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.