Волжка България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м ненужен интервал преди точка |
||
Ред 64:
Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] кан [[Котраг]], един от синовете на кан [[Кубрат]]. Първите данни за Волжка България дължим на арабските географи от IX век – ''Хорезми'' и ''Ибн Хураздбих,'' а най-подробен е писалият на арабски език персиец ''Ибн Руста'' (началото на X век).<ref name="Павлов">Павлов, Николай – Българският въпрос по Волго-Уралието (1988 – 2003) Тангра ТанНакРА ИК 2003, стр.19 г.</ref> Те отбелязват, че прабългарите живеят в гористи местности, нямат изградена държавност и сред тях е проникнал ислямът. Населението на страната се състои от различни племена: прабългари, барсили, есегели, савири, баранджари.<ref name="Павлов"/> Интересни съобщения за прабългарите предава арабският пътешественик ''[[Ал-Масуди]]'': ''" Градът Булгар е разположен на брега на морето Майутис. Виждам, че те са в седмия климат те са от типа на тюрките. Керваните пристигат в страната им от Хорезм, минавайки през Хорасан или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресича становете на други тюрки са принудени до конвоират керваните си"''.<ref>Заимова, Райна – „Арабски извори за българите“ Тангра ТанНакРа 2000</ref>
Страната става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]] в края на 9-ти или началото на 10 век. През 10 век [[Волжки българи|волжките прабългари]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[Руснаци|русите]]. Главните градове са [[Велики Болгар|Болгар]] и [[Суар|Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. Болгар. През 922 г. волжките прабългари начело със своя владетел Алмуш (от тази година – емир) приемат [[ислям]]а от [[араби]]те. Това е описано от арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] в книгата „Трактат“, който разказва как българския цар моли емира на правоверните ал Муктадир да го посвети в религията, да го го обучи на истинските закони и да му построи джамия, в която да се моли.<ref>Заимова, Райна – Арабски извори за българите. Тангра ТанНакРа ИК
Според арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] волжко-камските прабългари се занимават предимно със [[земеделие]] – отглеждат [[зърнена култура|зърнени култури]], занимават се с [[пчеларство]], [[пивоварство]] и др. [[Животновъдство]]то също е развито – отглеждат се [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, но техните средища са основно в два града – [[Биляр]] и Сувар. Болгар остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е [[престол]]ния град. Най-разпространени занаяти са [[кожарство]]то, [[дърводелство]]то и [[металообработване]]то. Волжка България поддържа търговски връзки с [[Киевска Рус]], [[Китай]], [[Византия]], [[Абасидски халифат|Абасидският халифат]], [[Средна Азия]] и [[Западна Европа]]. През началото на 12 век се водят битки с [[Киевска Рус|руските]] [[княз]]е за запазването на надмощие в [[Поволожие]]то.<ref>Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552</ref>
| |||