Уикипедия

Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м интервал след точка в текст; козметични промени
Ред 26:
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.
 
== Оперативна обстановка ==
Стратегическото планиране на двете страни предвижда провеждането на маневрена война, при която целта е не заемане на определена територия, а бърза победа над противника в рамките на 13 – 14 седмици. За руското командване най-важно е бързото преминаване на хребета на Стара планина, достигането до Одрин и диктуването на условията на мира. Турското командване предвижда флангови удари от изток и запад срещу настъпващата руска групировка и противодействие по нейния фронт. Тези особености на войната водят до нарастване на оперативното значение на Ловеч. Борбата за града се води в етап бързо настъпление на руската армия и етап борбата за надмощие. Успехът ще бъде на страната на тази армия, която води маневрените действия инициативно, динамично и енергично.
== Първо превземане на Ловеч на 5 юли ==
Ред 48:
Общия личен състав е 480 войника и 2 оръдия.
 
На 5 юли отряда излиза от Севлиево. След боеве с 2 роти [[низам]] и до 1500 [[башибозуци]] и [[черкези]] при село [[Петко Славейково|Аканджилари ]] , село [[Горно Павликене|Киречли Павликяни]] и височината [[Стратеш]] превзема Ловеч на 5 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници с командир есаул Семьон Лавров, заменен на 11 юли от полковник [[Николай Бакланов]]. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села. Съгласно с политическата цел на войната в града е създадено българското управление – първо освобождение.
 
Руските загуби са 2 ранени войници и 1 починал от рана войник.
Ред 67:
 
== Османско настъпление към Ловеч на 15 юли ==
Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. [[Осман паша]] който настъпва към [[Обсада на Плевен|Плевен]] нарежда заемането на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на [[Сюлейман паша]], който атакува [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход]]. След еднодневно сражение на 15 юли турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник Николай Бакланов и българи – доброволци от градската [[въоръжени стражи|въоръжена стража]] с командир командир учителя Найден Войнов. Загива отбраняващите града доброволци Найден Войнов, [[Цвятко Павлов]], [[Цачо Шишков]], [[Христо Йовков]] и Нечо Хинов. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 2600 българи. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:
 
{{цитат|Турското правителство е отговорно за всички лоши инстинкти и варварски постъпки, които не са предотвратени и за които не са взети съответните мерки.}}
Ред 98:
 
=== Състав на Сборния отряд ===
[[FileФайл:Белия паметник в Ловеч.JPG|мини|Белия паметник на хълма „Стратеш“ в град Ловеч. Издигнат в памет на освобождението на града от османско иго на 22 август 1877 г. На него са изписани всички части на Руската армия, участвали в бойните действия.]]
Формиран е от 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон; 22 693 офицери и войници, от тях:
* 571 офицери и 22 122 войника:
** командир – генерал-майор княз [[Александър Имеретински]]
Ред 125:
** Специален отряд с командир генерал-майор [[Михаил Скобелев]]
* началник на щаба капитан [[Алексей Куропаткин]]:
** 64-и Казански пехотен полк с командир полковник [[Владимир Тебякин ]] (от 2-ра бригада на 16-та пехотна дивизия)
** 1-ви батальон от 118-ти Шуйски пехотен полк с командир майор Желязовски (от 1-ва бригада на 30-та пехотна дивизия)
** 3-та стрелкова бригада с командир генерал-майор [[Владимир Доброволски]] със състав:
Ред 243:
<references />
* Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978 г.
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986 г.
* Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
* Тончев Т. Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г. // Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Ловеч_(1877)“.