София Алексеевна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(\d\d)\]\] \[\[(.*?)\]\] +\1 \2); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност|царица
{{Биография инфо
| име= София Алексеевна
| портрет= Sophia Alekseyevna by anonim (19 c., Hermitage).jpg
Ред 7:
| починал-място=[[Москва]], [[Русия]]
}}
'''София Алексеевна''' ({{lang|ru|Софья Алексеевна}}) е [[царевна]] на [[Русия]] и дъщеря на [[цар на Русия|цар]] [[Алексей (Русия)|Алексей Михайлович]]. В периода ([[1682]]- – [[1689]]) е регент и управлява вместо малолетните си братя [[Иван V]] и [[Петър I (Русия)|Петър I]].
 
== Биография ==
Ред 17:
През [[1687]] учредява ''Славяно-латино-елинската академия'' – първото висше светско учебно заведение в Русия, което впоследствие през [[1755]] се превръща в [[Московски държавен университет|Императорски московски университет]]
 
== Край на управлениеупрагвление и последни години ==
На 30 май 1689 г. [[Петър I (Русия)|Петър I]] навъшрванавършва 17 години. По съвет на майка си се жени за [[Евдокия Лопухина]], с което според тогавашните закони става пълнолетен и от регентсвото на София вече няма нужда. Петър правя неколкократни опити да влезе в законните си права на управител, но безрезултатно, тъй като всички висши дворциви служители и военни били лоялни към София Алексеевна.
 
През нощта на 7 срещу 8 август в Преображенское, където в изгнание живеел Петър и обкръжението му, дошли няколко [[Стрелци (Русия)|стрелци]] с новината, че се подготвя покушение срещу него. Уплашен, царят веднага бяга зад дебелите стени на Троицко-Сергиевската лавра (един от най-големите манастири в близост до Москва). На другия ден новината за бягството на царя бързо се разнася из цяла Москва – всички разбират, че започва голям и вероятно кървав конфликт за властта. София Алексеевна изпраща в манастира руският патриарх Йоаким, за да води преговори с царя. Патриархът обаче не се връща в Москва и предпочита да остане с Петър I. На 27 август царят издава заповед всички полковници на стрелците да се явят при него, придружени от по десет стрелци от всеки полк. За неизпълнение на заповедта се предвиждало смъртно наказание. София Алексеевна издава също заповед, с която забранява на [[Стрелци (Русия)|стрелците]] да ходят при Петър, но въпреки това някои успяват тайно да избягат от Москва и да се явят при царя. Усещайки, че с всеки изминат ден губи подкрепа, София решава да вземе нещата в свои ръце и сама да говори с по-малкия си брат. Но на път за Троицки е спряна от верни на царя части и е върната обратно в Москва с обяснението, че Петър не желае да се среща с нея. Новината за това бързо обхожда Москва и все повече стрелецки части, придворни и боляри започват да минават на страната на Петър I. Даже най-близкия ѝ човек княз Голицин се оттегля от политическите борби в своето имение в Медведково. Така от първите хора в държавата на страната на София Алексеевна остава единствено главнокомандващия на стрелците Фьодр Шакловитий. Скоро цар Петър издава заповед Шакловитий да бъде арестуван и доведен за разпит в Троицки. Първоначално София Алексеевна, отказва да предаде своя поддръжник, но под натиска на стрелците Шакловитий е предаден и на [[11 октомври]] [[1689]] г. обезглавен на площада на Троицко-Сергиевския манастир.
 
Така останала без поддръжници София Алексеевна е принудена по молба на цар Петър I да се оттегли в [[Новодевически манастир|Новодевическия манастир]], където е принудена да стане монахиня. Умира в манастира през [[1704]] г.
 
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Монарси на Русия]]
[[Категория:Романови]]