Иван Романов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м ненужен интервал преди точка; козметични промени
Ред 12:
== Биография ==
[[Файл:Bulgaria Square in Rakovski 3, 2019-05-26.jpg|мини|260п|Барелеф на духовниците Босилков, Романов и Манкин в град [[Раковски (град)|Раковски]]]]
Иван Романов е роден на 10 септември 1878 година в село Балтаджии (днес квартал [[Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]), тогава в Източна Румелия.<ref name="Catholic Hierarchy"/> Завършва началното си образование в родното си село и през 1891 г. постъпва в [[Католическа семинария (Пловдив)|католическата семинария]] в Пловдив. След това следва в София философия и богословие.<ref name=":2">Йовчев Г. Нови мъченици за вярата от Софийско-пловдивския диоцез, издава Софийско-пловдивска епархия, Пловдив, 1999 г.</ref>
 
Ръкоположен е за [[свещеник]] на 21 януари 1901 година<ref name="Catholic Hierarchy"/> от епископ [[Роберто Менини|Менини]]. До 1905 година е помощник-енорист при римокатолическата църква „[[Свети Йосиф (София)|Свети Йосиф]]“ в София. След това за една година поема същата служба в село [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], Пловдивско. През лятото на 1906 година е назначен за [[капелан]] на княз [[Фердинанд I Български|Фердинанд]], когото последва при напускането на България в 1918 година. На 24 август 1923 година папа [[Пий XI]] го назначава за свой таен камериер, служба, потвърдена и от папа [[Пий XII]]).<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref> Служи при Фердинанд в изгнание до 1941 година.<ref>{{икона|bg}} [https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/ Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I]</ref>
 
На 6 юли 1942 година е избран за титулярен призренски епископ и назначен за апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.<ref name="Catholic Hierarchy"/>
Ред 24:
От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от [[Закон за изповеданията|Закона за изповеданията]] тя се третира като обществена организация, задължена да има [[бюджет]], който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.
 
По време на [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|съдебните процеси срещу католически свещеници в България]] монсеньор Романов е арестуван от [[Народна милиция|Народната милиция]]. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода и е затворен в затвора в [[Шумен]] .<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> . След множество изтезания по време на следствието и в затвора, здравното му състояние се влошава. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в отделението за арестувани в Шуменската болница. Погребан е от д-р Караланов и санитарите от болницата. Седем години по-късно останките му са пренесени и погребани в селското гробище в Секирово.<ref name=":2" />
 
[[Беатификация|Беатификационият му процес]] (заедно с този на отците [[Орден на капуцините|капуцини]] [[Флавиан Манкин]] и [[Фортунат Бакалски]]) започва на 17 ноември 1998 г. и оттогава той носи титлата „[[Божи слуга]]".