Иван Романов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди точка; козметични промени
Ред 24:
От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от [[Закон за изповеданията|Закона за изповеданията]] тя се третира като обществена организация, задължена да има [[бюджет]], който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.
 
По време на [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|съдебните процеси срещу католически свещеници в България]] монсеньор Романов е арестуван от [[Народна милиция|Народната милиция]]. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода и е затворен в затвора в [[Шумен]] .<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>. След множество изтезания по време на следствието и в затвора, здравното му състояние се влошава. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в отделението за арестувани в Шуменската болница. Погребан е от д-р Караланов и санитарите от болницата. Седем години по-късно останките му са пренесени и погребани в селското гробище в Секирово.<ref name=":2" />
 
[[Беатификация|Беатификационият му процес]] (заедно с този на отците [[Орден на капуцините|капуцини]] [[Флавиан Манкин]] и [[Фортунат Бакалски]]) започва на 17 ноември 1998 г. и оттогава той носи титлата „[[Божи слуга]]".