Разлика между версии на „Провадия (община)“

м
ненужен интервал преди точка
м (Св.св. -> Св. св.)
м (ненужен интервал преди точка)
'''Повърхностни води'''
 
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm<sup>2</sup>. От физико-географска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изток-запад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овлажните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup> . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km<sup>2</sup> . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km<sup>2</sup> . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
 
'''Подземни води'''
== Селско стопанство ==
=== '''Поземлени ресурси''' ===
Наличните природо-географски условия и почвени ресурси създават условия за развитие на зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството, лозарството. Лозарството е развито в северната и югозападната част на общината, а зеленчукопроизводството(доколкото го има) – в централната и югоизточната част. Основните центрове на селскостопанско развитие са селата Блъсково, Градинарово, Черковна, Житница и Бозвелийско. С потенциал в това направление са селата Кривня, Славейково, Комарево и Манастир. Общата площ на община Провадия е 517,9 км<sup>2</sup> . Делът на земеделските територии в общината е над средния за областта. Площта със селскостопанско предназначение (ССФ) възлиза на 37 875 ха и 9602 ха гори.
 
Общината разполага с 29 781 ха обработваема земя, т.е. 78% от селскостопанския фонд (ССФ), което е над средната стойност за областта. Разпределението по населени места: с най-голям дял обработваема земя са селата Блъсково, Бозвелийско, Градинарово, Житница, Кривня, Манастир, Снежина и Черковна. Предпочитаната форма на ползване е арендната – 2,3 пъти повече площи се арендуват, отколкото се отдават под наем. Средният размер на един имот, отдаден за ползване, е 1,07 ха. Необработваемите земи представляват 21% от обработваемата. Особено остра е нуждата от средства за усвояването на пустеещите земи в селата Китен, Манастир и Неново.