Ильо войвода: Разлика между версии

 

== Биография ==

 

=== Хайдушки години ===

 

=== Участие в Българската легия и Сръбско-турската война ===

 

В спомените си [[Петър Берковски]] пише за него: {{цитат|Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в [[Сърбия]] криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми. В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов.}}

 

=== Руско-турската война (1877 – 1878). Освобождение на Кюстендил ===

[[Руско-турска война|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г. заварва Ильо войвода в болницата. Още неоздравял от раните си, той заминава за [[Свищов]] и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го прави командир на опълченска чета. Води отряда в [[Ловеч|Ловешко]] в турския тил. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал [[Йосиф Гурко]]. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети и е зачислен в отряда на [[Юрий Задерновски]], началник дивизион на [[4-ти улановски харковски полк]], със задача преследване на турците по посока [[Радомир]]-Кюстендил. На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, на 2 януари 1878 г. – [[Дупница]]. На 4 януари 1878, получил негласно разрешение да се придвижи към Кюстендил, Ильо войвода организира разузнаване по билото на [[Конявска планина|Конявската планина]], а на 8 януари 1878 навлиза с цялата си чета в с. [[Коняво]]. Изпраща неколцина доброволци в Кюстендил да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска и че трябва градската община да води преговори с него за предаване на града без бой. Хитростта на дядо Ильо успява и Временното градско управление в Кюстендил изпраща делегация в София при генерал Арнолди. Той от своя страна изпраща в Кюстендил полковник Ю. Задерновски с един ескадрон руска войска. На 11 януари 1878 четата на Ильо Войвода, заедно с руски войски, влизат тържествено в Кюстендил. На 12 януари, поради настъплението на многобройна турска войска откъм [[Крива паланка]], са принудени да се оттеглят. На 17 януари един силен руски отряд, начело с генерал барон Майендорф и четата на капитан Ильо повторно освобождават Кюстендил. По заповед на коменданта на града поручик Н. Савойски, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата. В края на януари той повежда четата към родното [[Малешево]]. Посрещнат с големи почести от управата и населението, той заповядва да се събере оръжието от турското население, подпомага избирането на съвети на старейшините, начело с председател във всички села. На 22 март Ильо войвода отива в [[Сан Стефано]]. Там получава и поредния си орден „[[Орден за храброст|За храброст]]“. <ref>Петринска, М., ''Ильо Войвода житие-битие'', София, 1988, Народна Младеж, с. 76</ref> Около два месеца трае „българското царство“, установено от войводата в Малешево. През месец април многобройна турска войска идва от Скопие.

 

 

Построява къща на Стамбол капия. Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена [[Македония (област)|Македония]]. Заедно с митрополит Натанаил и [[Стефан Стамболов]] разработва план за освобождението ѝ. Участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] от 1878 – 1879 г., като води чета по десния бряг на р. [[Струма]]. По настояване на [[Стефан Стамболов]], Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.

 

Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 г. Четата е част от [[Радомирски отряд|Радомирския отряд]] и е под командването на [[Димитър Беровски]]. Сражава се при [[Брезник]], [[Сливнишка битка|Сливница]], [[Враня]], [[Краище]] и с.[[Извор (Област Перник)|Извор]]. Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпуснатата от княз Обренович пенсия.

 

== Други ==

През 1978 г. Ильо войвода е удостоен със званието [[Почетни граждани на Кюстендил|„почетен гражданин на Кюстендил“]].

 

 

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Ильо войвода| ]]

[[Категория:Български хайдути от Македония]]