Кирил Назъров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст; козметични промени
м ненужен интервал преди точка
Ред 12:
 
== Биография ==
Роден е на 2 ноември 1941 година в петричкото село [[Драгуш]]. Получава гимназиално образование в гимназия „Пейо Яворов“, град [[Петрич]] . Завършва българска филология във [[Великотърновския университет]]. Преподава в [[Яково]], курорта [[Боровец]] и [[Благоевград]]. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. През 1980 година е приет за член в [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Няколко години работи като редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“. През 1996 г. е освободен, за да освободи мястото на Панчо Панчев. Макар че когато го поема списанието има тираж 12.000 бр., П. Панчев го довежда до фалит и само след няколко години "Славейче" е закрито. От 1991 до 2001 година е председател на читалище „Светлина” - [[Елин Пелин (село)|Гара Елин Пелин]], където живее от 1986 година. От 1992 година е избран е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”, който обединява творците от Елинпелинска община и района. През 2009 година. е удостоен със званието Почетен гражданин на град [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]].
 
Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://liternet.bg/publish17/k_nazyrov/index.html | заглавие =Биография на Кирил Назъров | достъп_дата =21 ноември 2011 | издател =LiterNet}}</ref>