Луций Мунаций Планк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Луций Мунаций Планк''' ({{lang|la|Lucius Munatius Plancus}}; ок. 87 пр.н.е.– ок. 15 пр.н.е.) е древноримски политик, [[сенат]]ор, [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[42 пр.н.е.]], както и [[цензор]] през [[22 пр.н.е.]], заедно с [[Емилий Лепид]]. Заедно с [[Талейран]] 18 века по-късно, той е един от класическите примери в историята за мъже, който умеят да оцеляват при много опасни обстоятелства чрез постоянна смяна на съюзниците си.
 
За неговата ранна кариера се знае много малко. Бил е офицер при [[Юлий Цезар]] по време на завладяването на [[Галия]] и на Гражданските войни срещу [[Помпей Велики]]. Когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е., Планк е проконсул в провинция [[Галия|Космата Галия]] (Gallia Comata). На следващата година той се обръща на страната на [[Марк Антоний]], и през 42 пр.н.е. става [[Консул (Древен Рим)|консул]], заедно с [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]]. Две години по-късно, през 40 пр.н.е. става проконсул на провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]]. По време на похода на Марк Антоний към [[Армения]] и [[Партско царство|Партия]], за да отмъсти за смъртта на Крас, той е проконсул в провинция Сирия (35–3335 – 33 пр.н.е.). Когато кампанията на Антоний срещу [[парти]]те пропада, той изоставя Антоний и се присъединява към [[Октавиан Август]].
 
През 22 пр.н.е., Август назначава него и Емилий Лепид да заемат поста на цензор<ref>[[Светоний]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#37 ''Август'' 37] и [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Claudius*.html#16 ''Клавдий'' 16]</ref><ref>[[Дион Касий]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#2 ''Римска история'', liv.2]</ref>. Тяхното цензорство не е известно с някакви забележителни дела, а заради това, че е последния път когато тази магистратура е била уреждана. Според "Римска„Римска история"история“ на [[Велей Патеркул]], това е срам за двама от сенаторите: ". . . цензорството на Планк и Лепид, което беше изпълнено с раздори и не донесе нито уважение към тях, нито полза на държавата, тъй като на първия му липсваше цензорска енергия, а на втория живот, достоен за цензор; Павел трудно можеше да изпълява задълженията на цензор, а Планк беше длъжен да се бои от цензурата: сред обвиненията, вдигани от тях срещу млади хора (или слушани от обвинителите) нямаше такова, което да нямаше отношение към него, дъртака."<ref>Велей Патеркул, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#95.3 ''Римска история'' (II.95)]</ref>
 
В описанието на Светоний за "Животът„Животът на Нерон"Нерон“, четем че дядото на император Нерон [[Луций Домиций Ахенобарб (консул 16 пр.н.е.)|Луций Домиций Ахенобарб]], "беше„беше надменен, екстравагантен и жесток, и когато беше само [[едил]], принуди цензора Луций Планк да му направи път на улицата"улицата“<ref>Светоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Nero*.html#4 ''Нерон'' (гл. 4)]</ref>: тази история е само намек за лошата репутация на Планк след негово цензорство.
 
Планк е един от малцината важни исторически фигури, чийто гробница е оцеляла и е идентифицирана, въпреки че тялото му е изчезнало. Мавозолеят на Планк, масивна цилиндрична гробница, днес доста възстановена е в [[Гета]], на хълм, откъдето се открива морето;