Мария-Антоанета: Разлика между версии

 

Кралицата се опитва да води пропаганда в своя защита, представяйки се за грижовна майка, отдадена на грижите за децата си, както е изобразена върху един портрет от [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], представен в Кралската академия през август [[1787]] г. Стратегията на Мария-Антоанета обаче е провалена от последвалата през същата година смърт на дъщеря ѝ Софи. Освен това по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до [[Англия]], където публикува множество скандални слухове за френската кралица.

Политическата ситуация през [[1787]] г. става изключително напрегната, когато събранието на нотабилите е разпуснато. На [[11 ноември]] [[1787]] г. напрежението кулминира, след като кралят се опитва да използва правото си на [[lit de justice]], за да прокара свои законопроекти за нови данъци. Опитът отново е неуспешен, след като той среща острата критика на Орлеанския херцог. Майският едикт от [[8 май]] [[1788]] г. също среща публично неодобрение. Общественият натиск върху краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] най-накрая дава резултат и с декрети от [[8 юли]] и [[8 август]] [[1788]] г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през [[1614]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=258 – 259}} Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от [[туберкулоза]]. Тя обаче притежава личен принос за връщането на [[Жак Некер]] на поста финансов министър на [[26 август]] [[1788]] г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще ѝ навреди, ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на [[1788]] – [[1789]] г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април [[Луи XVI]] едва не умира, след като пада от покрива.