Позитрон: Разлика между версии

'''Позитронът''' е [[елементарна частица]], изграждаща [[антиматерия]]та и представляваща античастица на [[електрон]]а – двете частици са с еднакви [[маса (величина)|маса]] и [[спин (физика)|спин]], но с противоположен [[Електрически заряд|заряд]].

Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като пряко следствие) от [[Уравнение на Дирак|уравнението на Дирак]], релативистичен вариант на [[уравнение на Шрьодингер|уравнението на Шрьодингер]], описващо частици със спин 1/2. [[Пол Дирак]], известен със своята скромност и тих характер, попитан по-късно защо е пропуснал да обяви съществуването на позитрона още през 1928 година, казва: ''„чиста страхливост“''.<ref>[http://www.eng.fsu.edu/~dommelen/research/nano/quantum/style_a/node68.html Leon van Dommelen, Quantum Mechanics for Engineers, Florida State University]</ref>.

През 1932 година, [[Карл Дейвид Андерсън]] открива експериментално позитрона при наблюдение на космическо излъчване с помощта на [[Камера на Уилсън|камерата на Уилсън]], поставена в [[магнитно поле]]. Той дава и името на позитрона. Той също така предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на ''негатрон''. Следите, оставени от позитрона, напомнят тези на електрона, но се отклоняват в обратната посока под действието на магнитното поле, което е свидетелство за противоположен електрически заряд.

Когато нискоенергиен позитрон се сблъска с нискоенергиен електрон, настъпва анихилация, като в резултат се излъчват два гама [[фотон]]а, разлитащи се в противоположни посоки. Всеки от тях има енергия по 511 keV (което, както се вижда при сравнение с данните в началото, е енергията на покой на тези частици).

== БележкиИзточници ==

<div class="references-small"><references /></div>