Исай Макриев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 7:
| починал-място = [[Кочански манастир]], [[Османска империя]]
}}
'''Исай (Исая, Исак, Исакий, Исаче) Макриев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].
 
== Биография ==
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исай също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], в [[Солунско]], в [[Дойранско]] - в Порой, в [[Драмско]] - [[Алистрат]], в [[Серско]] - в „[[Свети Безсребреници (Сяр)|Свети Безсребреници]]“ в серската махала Катаконос, в „[[Свети Димитър (Димитрич)|Свети Димитър]]“ в Димитрич, в „[[Събор на Дванадесетте апостоли (Авдамал)|Събор на Дванадесетте апостоли]]“ в Абдомал, в „[[Свети Георги (Хумкос)|Свети Георги]]“ в Хункос, в „[[Св. св. Константин и Елена (Тахино)|Св. св. Константин и Елена]]“ в Тайнос, в [[Белица]] и в „[[Успение Богородично (Илинден)|Успение Богородично]]“ в Либяхово и други.<ref name="Василиев 216"/>
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 }}</ref><ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=215 }}</ref><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=216 }}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеахудожниците, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/>
 
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам в Босна, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=217 }}</ref><ref name="Голяма енциклопедия България.2681">{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|pages= 2681}}</ref> Двамата работят в Щипско, Овчеполски и Кочанско - във [[Виница (Република Македония)|Виница]], [[Кочани]], [[Зърновци]], [[Горни Балван|Горни]] и [[Долни Балван]], [[Долно Трогерци]] и други.<ref name="Василиев 217"/> Икона на Света Троица от Исай има в църквата „[[Света Богородица (Шлегово)|Света Богородица]]“ в Шлегово с надпис „Из рука Исая Макариов Дебрали от село Галичник 1874“.<ref name="Василиев 217"/>
 
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „[[Свети Атанасий (Оризари)|Свети Атанасий]]“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 – 1876 година при обновяването на църквата.<ref>{{cite book |title= Проблеми на изкуството, томове 37–38 |year= 2004|publisher= БАН|pages= 49}}</ref>