Христо Макриев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
| починал-място = [[Жеравна]], [[България]]
}}
'''Христо Макриев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата
== Биография ==
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи – [[Исай Макриев|Исай]] (1843 – 1881), [[Кузман Макриев|Кузман]] (1844 – 1899) и [[Серафим Макриев|Серафим]] (1845 – 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]" в Петрич]]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 }}</ref><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=216 }}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/>
Ред 16:
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят – Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=217 }}</ref> Христо изписва църквата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/>
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово и във „[[Възнесение Господне (Михилци)|Възнесение Господне]]“ в Михилци, „[[Света Троица (Пролом)|Света Троица]]“ в Богаз, „[[Свети Архангел Михаил (Соколица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Соколица|Доганджии]], в [[Клисура]] и Клисурско, Сопот, в „[[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в [[Калофер]], в [[Нова Загора]] и околните села.<ref name="Василиев 217"/><ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Никола]]“ в Сливен: иконите на
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]].
|