Видинско-ломски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21:
'''Видинско-ломският говор''' обхваща [[Видин (община)|Видинско]] и [[Лом (община)|Ломско]]. Той е сравнително по-нов, имайки предвид някои глаголни промени и сръбско влияние, но пък е запазил множество архаични харакертистики, описани по-долу.
В последните години диалектът, макар и все още жив, започва бързо да изчезва вследствие на влиянието на медиите и образованието. Диалектът активно се говори от населението родено до 1978
== Фонетични особености ==
Най-важните му особености са следните
* Глаголно окончание '''-м''' за 1 л. ед. ч. сег. време при всички глаголи: четèм, метèм, нòсим, дръжѝм, натѝснем, испỳщим.
* Частица '''че''' за образуване на бъдеще време: че ѝдем, че напрàвим, че дòйдат. Предполага се, че това е сръбско влияние. Това е харакерно и за шопските говори. Една друга, по-пълна форма също се използва: '''оче '''(от ''хочеш'', което е най-вероятно влияние на торлашкия говор или сръбски директно). Смисълът е да се наблегне и да се изрази закана: '''Оче прайш пакост пак? = '''(Я да видим дали) ще правиш пакост пак.
Line 34 ⟶ 33:
* Запазване и дори разширяване на мекото '''н '''в много думи: '''конь, картонь, драмонь''' (счупена каруца, таратайка), '''булвань '''(буца пръст), '''нйего '''(него), '''каманье '''(камъни) и т.н.
* Запазване и разширяване на мекото '''л''', което впоследствие отпада и остава само йотацията: '''зейе '''(от зелье), '''йея '''(от лйеля, т.е. леля), '''пръльица '''и даже '''пръйца''' (муцуна), '''пойе '''(от полье), '''дръжалье '''(дръжка) и др.
* Отглаголните съществителни са със суфикс '''нье''' като архаизъм и според
* Остатъци от стари форми на наречия (особено харакерни в районите преди навлизане в торлашкия диалект): '''нигде '''(ст.бълг. никъде)''', кам/кама '''(ст.бълг. камо)''' '''в изрази като '''''Кам/кама те?''' (Къде си?), '''''насвадем '''(навсякъде), '''све '''(ст.бълг. вьсе, т.е. всичко), ''''вам/навам '''(ст. бълг. овамо т.е. форма на ''насам; ''пример: '''Йела 'вам''' – Ела тук.'') ''и др.
* Множествено число, образувано с '''е''', вместо с '''и''': '''видинчанье''' (видинчани), '''дреновчанье '''и т.н. (сравни ст. бълг. словѣне).
Line 41 ⟶ 40:
* Често използане на '''по''' вместо '''след '''(архаизъм): '''по мене''' (след мене).
* Изрази като '''Никому нищо не дам '''показват препочитание за по-синтетични форми''' ('''вместо ''На никой нищо няма да дам/давам)''.
* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачка/мачък/маче''' (котка/котарак/коте), '''булвань '''(буца пръст), '''б(а)рабиняк/б(а)рабинци''' (мравка/мравки), '''бабка '''(дупка), '''пужовец, пужиньок'''(арх. и само най-старите хора – охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бара '''(река), '''да пойдем/пошъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидем''' (да си тръгна), '''пръльица '''(муцуна), '''тетка '''(архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудия/меродия''' (от старославянски произход – магданоз), '''бабина душица''' (мащерка), '''ореси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкье '''(умиране, ст. бълг. мръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ – храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макя''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума ''матька''), '''точило '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на колелото за точене за инструменти и пр.), '''фръгам''' (хвърлям; ст. бълг. корен връг*), '''лубеница '''(диня; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''диня '''(пъпеш), '''кукуруз '''(царевица), '''брег '''(не само бряг, но и баир,
{{Български диалекти}}
| |||