Простонароден латински език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
Редакция без резюме
Ред 212:
=== Загуба на падежите при имената ===
{| font="Arial Unicode MS" align="right" style="margin: 2px; margin-left: 12px;"
! || Класически латински || Разговорен латински
|-
|Именителен:||''rosa'' || ''rosa''
Ред 233:
Определителните членове са бивши показателни [[Местоимение|местоимения]] или [[Прилагателно име|прилагателни имена]]. Латинското показателно местоимение е използвано в някои ранни текстове по начини, които навеждат на мисълта, че то вече е започнало да изгубва първоначалното си значение. „Старият латински“ превод на Библията [[Vetus Latina]] съдържа пасажа ''Est tamen ille dæmon sodalis peccati'' („Дяволът е придружител на греха“), чийто контекст подсказва, че думата ''ille'' не означава нещо повече от определителен член. Нуждата да се превеждат [[Библия|свещените писания]], които първоначално са на [[гръцки език]], където има определителен член, може да е подтикнала християнския латински да развие свой собствен. [[Етерия]] също използва ''ipse'' по начин подобен на горния: ''per mediam vallem ipsam'' („през средата на долината“), който говори, че местоимението е загубвало оригиналното си значение.
 
Заключение за отслабването на показателните местоимения може да се направи и от факта, че по това време законови и подобни текстове са гъмжели от изрази като ''prædictus'', ''supradictus'' и прочее (всички по същество означаващи „гореспоменат“), които изглежда не означават нещо повече от „този“ или „онзи“. Григорий от Тур пише: ''Erat autem. . . beatissimus Anianus in supradicta civitate episcopus'' („Благословеният Анианус беше епископ в онзи град“). Първоначалните латински показателни прилагателни вече не се възприемат като достатъчно силно определящи. Възстановените форми от по-неофициалната реч навеждат на мисълта, че наследените от латинския прилагателни се усилват чрез съвместната им употреба с ''ecce'' (по произход [[междуметие]]: „погледни!“) или с ''eccu'' от класическия израз ''eccum'' („погледни го!“).
 
От друга стана, дори в Страсбургските клетви няма никакви показателни прилагателни на места, на които във всички от по-късните езици определено има нужда да се поставят (''Pro Deo amur'' – „За Божията любов“). Използването на прилагателните като определителни членове може би е било твърде жаргонно за една кралска клетва през девети век. Съществуват значителни различия при конкретната им употреба в различните романски диалекти: в румънския членовете могат да се поставят след съществителното, както е и в други езици от [[Балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]] или в [[Северногермански езици|северногерманските езици]].