Каран Върбовка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м таг
Редакция без резюме
Ред 14:
Село Каран Върбовка се намира в [[Източна Дунавска равнина|източната част на Дунавската равнина]], около 2 km на юг от река [[Черни Лом]], в малка приточна долина. Релефът е хълмист, климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите са главно [[Сиви горски почви|сиви горски]] и [[черноземни почви|черноземни]], околните гори са предимно [[бор]]ови.<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 3, стр. 341, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1982]] г.</ref>
 
Каран Върбовка отстои на около 39 km на юг от областния град [[Русе]], 21 km на изток-североизток от град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], 25 km на северозапад от град [[Попово]] и 14 km на югоизток от общинския център град [[Две могили]]. През селото минава общински път, който идва от север като отклонение от третокласния [[Републикански път III-5001]], водещ на запад от разклона към село [[Острица (област Русе)|Острица]] и на изток – към село [[Кацелово]]. На юг от Каран Върбовка общинският път се изкачва към [[Каранвърбовски манастир|''Каранвърбовския манастир „Света Марина“'']], като на около километър от селото минава край североизточния бряг на малък местен язовир (микроязовир) с площ към 4 ha.
 
[[Надморска височина|Надморската височина]] на пътя при влизането в селото от север е около 140 m, а при крайпътната чешма в южния край на селото – около 190 m. В центъра при сградата на кметството надморската височина е около 164 m и нараства на запад до около 190 m, а на изток – до 210 – 220 m.
Ред 37:
 
През [[1908]] г. е основано читалище „Развитие“.<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=53713 Информационна карта за 2016 г., читалище „Развитие – 1908“, село Каран Върбовка; Прикачени файлове: KARAN_VARBOVKA_18.doc; Устав, чл. 10, т. 1: „Читалище „Развитие – 1908“ е основано през 1908 година.“]</ref>
 
[[File:Karan vurbovka 004.jpg|250px|thumb|Столовата в бившия учебен военен лагер]]
[[Файл:Karan vurbovka 005.jpg|thumb|left|Изоставени сгради  – бивши спални помещения в учебния лагер по начално военно обучение]]
 
През 1947 г. е учредено ''[[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] „Комбайн“ – село Каран Върбовка, Русенско''.<ref>[http://www.archives.government.bg/197-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 395, Трудово кооперативно земеделско стопанство „Комбайн“ – с. Каран Върбовка, Русенско 1947 – 1995]</ref> След 1958 г. то търпи промени в организацията и наименованието до последното – Кооперативно стопанство (КС) „Черни Лом“ през периода 1991 – 1994 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/197-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 395, Промени в наименованието на фондообразувателя: Кооперативно стопанство (КС) „Черни Лом“ – с. Каран Върбовка, Русенско (1991 – 1994)]</ref>
 
Преди [[1989]] до манастира[[манастир]]а „[[Марина Антиохийска|Света Марина]]“ е функционирал летен учебен лагер по ''начално военно обучение'', където са се обучавали учениците от Русе.
[[File:Karan vurbovka 004.jpg|250px|thumb|Столовата в бившия учебен военен лагер]]
[[Файл:Karan vurbovka 003.jpg|thumb|250px|]]
[[Файл:Karan vurbovka 005.jpg|thumb|left|Изоставени сгради – бивши спални помещения в учебния лагер]]
 
<!-- == Религии == -->
Ред 57:
 
== Културни и природни забележителности ==
=== Каранвърбовски манастир „Света Марина“ ===
Изворната вода, която тече в манастира, минава през сребърни пластове на дълбочина в земните недра. Водата е лековита и най-вече помага на хора имащи проблеми с очите.
Според легендите, водата от [[аязмо]]то при ''[[Каранвърбовски манастир|Каранвърбовския манастир „Света Марина“]]'' е лековита и най-вече помага на хора, имащи проблеми с очите. Земята за светата обител била дарена от турчин, чието сляпо малко детенце прогледнало, като се измило с вода от извора.
 
Легендата гласи, че един безоблачен, горещ юлски ден турчинът собсвеник на нивата в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, но по пътя стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и о чудо...! Всъщия миг детето прогледнало. По-късно стари свещеници пояснили, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва, че там ще има място за настаняване на болни. Признателните християни издигнали храм в нейна чест. Изворът се намира в църквата на девическия манастир „Света Марина“ край с. Каран Върбовка, община Две Могили, Русенска област.
 
== Редовни събития ==
Всяка година последната събота и неделя на месец юли в селото се провежда [[събор]] в местността „Аязмото“.
 
{{Br}}
 
== Източници и бележки ==
Line 70 ⟶ 67:
 
== Вижте също ==
* [https://www.nasamnatam.com/statia/Karanvyrbovski_manastir_Sv_Marina_krai_Ruse-2439.html Nasam Natam.com, ''Каранвърбовски манастир Света Марина'']
* [https://www.webcafe.bg/lifecafe/reportazh/id_2002892601/slide_14_Panagyurski_kolonii_ Панагюрски колонии, ''„Не Ве О“ или Начално военно обучение'']