Романтизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 166:
Това взаимодействие между музикалния и литературния Романтизъм продължава до средата на 19 век, когато Вагнер заклеймява и омаловажава музиката на [[Джакомо Майербер]] и Ектор Берлиоз като „неоромантична“. Едва към края на века новата наука музикология прави опит за по-научна периодизация на мзуикалната история и предлага разграничение между [[Класицизъм (музика)|Виенската класика]] и Романтизма. Ключова фигура в тази насока е [[Гуидо Адлер]], който смята Бетховен и [[Франц Шуберт]] за междиини класически композитори, а Романтизмът според Адлер достига своята зрялост в поколението композитори след Бетховен – [[Фредерик Шопен]], [[Роберт Шуман]], Берлиоз и [[Ференц Лист]]. От гледната точка на Адлер, композиторите от Новата немска школа и различни национални композитори от края на 19 век не са романтици, а „модерни“ или „реалисти“ (по аналогия с живописна и литературата) и този възглед доминира до първите десетилетия на 20 век.
До втората четвърт на 20 век се осъзнават радикалните промени в музикалния синтаксис от началото на 1900-те и това причинява нова промяна в историческата гледна точка и на настъпването на новия век започва да се гледа като на окончателно скъсване с музиката на миналото. Това кара историци като Алфред Айнщайн да разширят границите на романтичната епоха до края на 19-ти и началото на 20 век. Това мнение все още се поддържа в някои справочници, но то съвсем не е безспорно. Например известният немски музиколог Фридрих Блум възприема ранната позиция, че Класицизмът и Романтизмът заедно представляват един период, започващ от средата на 18 век и продължаващ до 20 век, до годините преди Втората световна война, когато се развива в [[Експресионизъм (музика)|Експресионизъм]] и [[Неокласицизъм (музика)|Неокласицизъм
<gallery widths="160px" heights="160px" perrow="4">
| |||