Уикипедия

Николай Мингрели: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м ненужен интервал преди точка; козметични промени
Ред 9:
}}
 
'''Николай Давидович Мингрели''' ({{lang|ru|Николай Давидович Мингрельский}}), по рождение '''Николай Дадиани''' ({{lang|ka|ნიკოლოზ დავითის ძე დადიანი}}), е последният владетел на [[Грузия|грузинското]] княжество Мегрелия. Руски офицер, генерал-майор. Участник в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Кандидат за [[Княз на България|български княз през 1886 г.]].
 
== Биография ==
Николай Дадиани е роден на 4 януари 1847 г. в Зугдиди. Наследява на шестгодишна възраст историческата и етническа област Мегрелия от баща си княз Давид от династията [[Дадиани]] (1853). Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе.
 
По време на [[Кримска война|Кримската война]] част от княжеството му е временно окупирана от [[Османска империя|османски]] войски.<ref name="dadiani"/> След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в Санкт Петербург, където получава военно звание флигел-адютант на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] и е зачислен в гвардията.<ref name="rbs6-39"/>
 
През 1857 г. в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт .<ref name="dadiani"/> Княжеството е юридически включено в състава на Руската империя (1867). Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла Дадиан–Мингрелски).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени след смъртта на майка му Екатерина през 1882 г.<ref name="dadiani"/> Зачислен е като офицер в гвардейска кавалерийска част (1975). Николай Дадиани израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>
 
Участник в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Служи в [[Преден отряд|предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]]. Участва в [[Битка при Търново (1877)|освобождението на Търново]], [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяването на Шипченския проход през юли 1877 г.]], в [[Битка при Нова Загора|битката при Нова Загора]] и др. Уволнява се от руската армия с повишение във военно звание генерал-майор през октомври 1878 г.<ref name="rbs6-39"/>
 
След избухването на [[Българска криза|„Българската криза“ през ноември 1886 г.]], руската дипломация лансира кандидатурата на Николай Мингрели като български княз на мястото на [[Деветоавгустовски преврат|абдикиралия Александър Батенберг]]. Предложението е отхвърлено както от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентството на Княжество България]] така и от [[Великите сили]].<ref>{{cite book | last = Танкова | first = В. | coauthors = Попов Р., Стателова Е. | title = История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 106 – 107 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 14.07.2015}}</ref>
Ред 24:
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Грузинска аристокрация]]
[[Категория:Монарси]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Мингрели“.