Полянци (етнографска група): Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
'''Полянцѝте'''<ref>ПОЛЯНЀЦ, мн. -нцѝ, м. Диал. Жител на полска, равнинна област; по̀ляк, полянин, поленин, поленчанин, поленец.[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/Полянец/ Речник на българския език, поляне&#768;ц]</ref>, наричани още '''хърцои'''<ref>[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС]</ref> са етнографска група [[българи]], обитаващи ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] – от река [[Искър]] до [[Силистра]]. В района на Троянския и Тетевенския Балкан, балканджиите използват думата '''полендаци .'''. Идва от поле, равнина. Така наричат [[диалект]]но хората от полето, от ниското, от Дунавската равнина, най-вече от Плевенска и Ловешка област. Техни съседи са [[балканджии]]те, населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, [[шопи]]те, живеещи на запад и [[добруджанци]]те – на изток. Една от техните субгрупи са [[капанци]]те. От османците полянците красноречиво са наричани ''„ерлии“'' от турското ''yerli'' – местен жител, кореняк.
 
Според носията им се отнасят към т.н. „белодрешковци“ с преходни форми към „чернодрешковците“. Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в по време на османската власт в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена – пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.