Никола Андреев (партизанин): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 15:
| известен-с =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = бизнесмен
| партия =
| убеждения =
Ред 21:
| постове1 =
| известен-с =
| отличия =
| категория = политик
| период =
Ред 41:
Роден е на 28 декември 1919 г. в с. [[Бъркач]], Плевенско, в семейството на Дойка и Ради Андрееви. Има брат Радослав и сестра – Марийка. Завършва основното си образование в родното си село, а средното в гимназиите в [[Плевен]] и [[Троян]]. Дипломира се в [[УНСС]] със специалност „Администрация“.
Участва в [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение по време на Втората световна война]]. През 1943 г. е сред основателите на Бъркашката партизанска чета. Партизанин от [[Партизански отряд „Васил Левски“ (Плевен)]] (1944). Познат е под нелегалното име „Бойчо“. След това участва във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]]. От януари 1945 г. е помощник-командир на моторизираната мостова дружина с мост „Б“<ref>Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 381</ref>. На 1 февруари същата година е назначен за адютант на помощник-командира на десета пехотна дивизия.
Дълги години работи в областта на външната търговия – бил е заместник-генерален директор и директор на редица външнотърговски предприятия и търговски представител в [[Москва]] ([[СССР]]), [[Хелзинки]] ([[Финландия]]) и [[Куала Лумпур]] ([[Малайзия]]).
Автор на няколко книги с мемоари „Бъркашката партизанска чета“, „[[Бъркач]] – непробиваемата червена крепост“, „Що за хора са ловците“ и др. Награждаван е с орден „За военна заслуга“, V ст. в.л.
== Източници ==
| |||