Мария Стюарт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Завръщане в Шотландия: допълване на статията на база "ИСтория на Шотландия4 на ИК Рива |
|||
Ред 61:
'''Управление на Мария Стюарт 1561-1567'''
Първоначално Мария смята да отпътува за Англия и да се срещне с Елизабет. Последната сухо отказва да даде разрешение. Случкат потриса общественото мнение във Франция и другите
Младата кралица след тежко пътуване слиза в Лейт на 20/21 август. Тя не е познавана до този момент от поданиците си. По общо мнение тя е чаровна, енергична, преизпълнена с жажда за живот. Независимо от привидностите е много упорита и способна да отстоява своето. И както възнамеряв да не отменя шотландкските закони, гласувани предната година от Парламента, така не отстъпва по отношение на собствените си права "Нямам отношение да протвореч на моите собственици за
При все това хоризонтът бързо се прояснява. Мария удържа обещанието си и печели симпатиите на народа. Тя публикува прокламация в която утвърждава установената от Парламента система. В Единбург животът се връща към нормален ритъм. В Холируд музиката и празненствата с подновени, веднага щом свършва траурът на кралицата. Лорд Джеймс също
За нещастие на Мария един кардинален проблем остава нерешен - отношенията й с братовчедка й Елизабет I. Последнат отказва всякаква среща между двете преди Мария Стюарт завинаги да се откаже от английската корона. Мария отказва да поеме подобен ангажимент. Тя счита, че ако Елизабет няма преки наследници (а Елизабет не желае да се омъжи) е в правото си да заяви претенции след евентуална нейна кончина, като най-близка кръвна родственица. Дори протестантите в Шотландия я подкрепят. Това повишава градуса на напрежение между двете кралици-родственици.
'''Втори брак на Мария Стюарт -1566-1567'''
Елизбет спекулира с възрастта си (тя е десет години по-голяма от Мария) и с властта си и по-собствена инициатива се прави на опекун на по-младата си братовчедка. Тя се обявява за съдник, спрямо кандатите за ръката на братовчедка й.Последната макар да е млада вдовица съвсем не възнамерява да остане такава. В продължение на три години се води сложна дипломатическа игра, при която Елизабет отхвърля под измислени претексти много претенденти за ръката на Мария Стюарт - синът на краля на Испания; ерцхерцога на Австрия; кралят на Франция Шарл IX, херцог АНжу, принц Конде, херцозите на Ферар, кралят на Дания, херцог Норфолк, граф Уоруик, граф Аран. Притисната до стената накрая Елизабет вади като кандидат своя приятел от детинските години граф Лестър (за когото се предполаг че е нейн фаворит). Мария Стюарт отхъвля предложението със сарказъм.<ref>Дюшен, Мишел; История на Шотландия, Ик Рива 2008 г. стр.209</ref>
Бъркотията най-изнедващо се оправя през 1565 когато на сцент излиза братовчедът на Марсия - лорд Хенри Дарнли, син н граф Ленъкс и Маргарет Дъглас. Той е снанжен, висок, двадесетгодишен младеж и говори прекрасно френски
През 1565 г. се омъжва за своя втори братовчед [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]]. През следващата година се ражда единственият им син. На [[10 февруари]] [[1567]] г. лорд Дарнли е убит. На [[15 май]] същата година Мария се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на Дарнли.<ref name=royalg/> Месец по-късно протестантските лордове въстават срещу Мария. През юни тя е пленена и впоследствие принудена да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, който 36 години по-късно наследява и английския престол под името [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]]. <ref name=catholic/>
| |||