Мария Стюарт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 70:
'''Втори брак на Мария Стюарт -
Елизбет спекулира с възрастта си (тя е десет години по-голяма от Мария) и с властта си и по-собствена инициатива се прави на опекун на по-младата си братовчедка. Тя се обявява за съдник, спрямо кандатите за ръката на братовчедка й.Последната макар да е млада вдовица съвсем не възнамерява да остане такава. В продължение на три години се води сложна дипломатическа игра, при която Елизабет отхвърля под измислени претексти много претенденти за ръката на Мария Стюарт - синът на краля на Испания; ерцхерцога на Австрия; кралят на Франция Шарл IX, херцог АНжу, принц Конде, херцозите на Ферар, кралят на Дания, херцог Норфолк, граф Уоруик, граф Аран. Притисната до стената накрая Елизабет вади като кандидат своя приятел от детинските години граф Лестър (за когото се
Гордиевият възел е разсечен през 1565 когато на сцената излиза братовчедът на Мария (по майчина линия) - лорд Хенри Дарнли, син н граф Ленъкс и Маргарет Дъглас. Той е снажен, висок, двадесетгодишен младеж и говори прекрасно френски. Граф Ленъкс е прогонен от Шотландия в АНглия през 1544 и младият Хенри се ражда поданик на Елизабет. Щом го вижда Мария моментално се влюбва в него. На 29 юли 1565 г.<ref>пак там</ref> пет месеца след пристигането му в Шотландия Мария се жени [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]]. През следващата година се ражда единственият им син. Този брак се превръща в причина за всички нещастия, които ще сполетят Мария Стюарт. Хенри Дарнли бил вятърничав и подлец. Още по-лошо - оказал се католик. Протестантите, начело с Нокс виждат в него заплаха. Най-лошото е, че с тази своя прищявка Мария Стюарт отблъснала не само Елизабет и протестанстките лордове, но и полубрат си - граф Мъри/лорд Джеймс, който преценява Дарнли като опсен съперник.Замъкът в Глазгоу бързо се превръща в арена на интриги, предателствата се множат. Граф Мъри и Мария окончателно късат отношения и тя се обръщ с молба за помощ към краля на Испания, фанатичен католик. Граф Мъри напуск двора и се сближава с граф Аргайл. Мария Стюарт обявява граф Мъри за бунтовники и заедно със своя съпруг, лично повежда армията срещу Мъри. Кампанията която е наречена "надбягване-преследване"/"Chaseabaou raid" приключва бързо. В Края на август 1565 г Мър, Аргайл Шатерло са принудени да отстъпят. Последните двама полагат клетви за вярност (при все това Шатерло бяг във Франция и се връщ след края на управлението на Мария Стюарт), а граф Мър забягва в Англия.
В краят на 1565 Мария Стюарт е в своя апогей. Но брачните й несполуки ще решат друго.
Някъде от 1563-64 Мария има за секретар италианеца Давид Рично. В началото отношенията на италианеца с лорд Дарнли са отлични. Той се превръщ бързо в неразделен негов довереник Постепенно обаче придворните започват да сеят съмнения в Дарнли за естеството на връзката между Мария и Рично. Протестанските лордове усещат възможност да елиминират католическата заплаха. Те организират нападение на 9 март 1566 и Давид Рично е убит (уж случайно, всъщност с подкрепта на Дарнли) буквално пред очите на Мария.
В последвалите успява да изпъкне фигурата на Джеймс Хепбърн, граф Болтуел. Макар да е протестантски лорд, именно той ще се докаже своят вярност ще отведе кралицата в безопасност, в имението си в Дънбар. Дарнли отрича да им нещо общо с убийството. Мария се преструва че му вярва. Останалите зговорниц бягт в Англия. Кралицата се връща в Единбург - тя е в шестия месец. Заобколена е от верни лордове. Богуел, Хънтли (сина на разбунтувалия се лорд, който с времето се превръща в нейна сигурна опора), Атол, Ливингстън и Флеминг. Тя като че ли удържа победа, но мъжът й продължава да ходи на съмнителни места и да се държ непоносимо. На 9 юни 1566 г. се ражда единственият син на Мария Стюарт. Шотландия ликува, а Елизабет става кръстнц на детето,но кръщавкта е по католически. Бащата - лорд Дарнли - не присъства на радоството събитие. Това предвещава буря. На [[10 февруари]] [[1567]] г. лорд Дарнли е убит. На [[15 май]] същата година Мария се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на Дарнли.<ref name="royalg" /> Месец по-късно протестантските лордове въстават срещу Мария . През юни тя е пленена и впоследствие принудена да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, който 36 години по-късно наследява и английския престол под името [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]]. <ref name="catholic" />
[[Файл:Maria Stuart Execution.jpg|мини|260px|Екзекуцията на Мария Стюарт]]
=== След абдикацията ===
През 1568 г. Мария губи битката при Лангсайд<ref>лорд Кенет Морган; История на Велкобритания; Кама 2005 г. 249 стр</ref>, успява да избяга на юг, но в Англия е затворена от [[Елизабет I (Англия)|Елизабет I]] и държана в плен в продължение на 19 години. В това време Мария участва в няколко заговора срещу Елизабет I.
Мария Стюарт е осъдена за [[държавна измяна]] и на [[8 февруари]] [[1587]] г. е [[Обезглавяване|обезглавена]] в замъка „Фодърингхей“. Погребана е в катедралата в Питърбъро, но през 1612 г. по искане на сина ѝ, Джеймс VI, тленните ѝ останки са пренесени в семейната гробница на Хенри VII в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]].
| |||