Чирпанско земетресение: Разлика между версии

 

== Щети ==

След първия трус са разрушени почти всички сгради в [[Чирпан]] и Борисовград (днешен [[Първомай]]). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.<ref name=":1">[http://ntotkov.blogspot.ca/2012/12/blog-post.html История на земетресенията в България през ХХ век]</ref> Понякога вторият трус е наричан ''Пловдивското земетресение от 1928 г.'' поради големите разрушения причинени от него на града. Една трета от [[Пловдив]] е разрушен.

 

 

== Възстановяване ==

Правителството на [[Андрей Ляпчев]] изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Председателят на Народното събрание [[Александър Цанков]] и народни представители от района посещават засегнатите места. Лично [[Борис III|цар Борис III]] посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. По министерско нареждане войската активно съдейства за осигуряване на подслон и храна за нуждаещите се, и разчистване на развалините.

 

Народното събрание гласува за създаването на Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година ([[ДИПОЗЕ]]), чиято задача е била и научното обследване на земетресенията.<ref name=":2" /> Нейното действие е за определен срок до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите, с постановление на Министерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и съдействие от [[Обществото на народите]] и от [[Междусъюзническа контролна комисия|Междусъюзническата контролна комисия]], от които в България пристигат общо около 880 млн. лева. Помощи изпращат и много от съседните държави.<ref name=":3" /> Чешкият журналист [[Владимир Сис]] инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.

 

== Последствия ==

Книгата „Страшната народна злочестина“ на [[Недко Каблешков]] описва събитията от 1928 година в Пловдив.