Фердинанд II (Свещена Римска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 21:
Фердинанд, който е йезуитски възпитаник, е ревностен католик, желаещ да наложи религиозно единство в земите си. Това го прави крайно непопулярен в протестантска (предимно хуситска) Бохемия, макар Фердинанд да е избран за кронпринц на страната през 1617 г. Настроенията на населението се прибавят към обидата, която благородниците нанасят на Фердинанд – на 23 май 1618 г. в Прага, представителите на кронпринца са изхвърлени през прозорец на градския замък в купчина конска тор. Така наречената [[Пражка дефенестрация]] провокира открит бунт в Бохемия и дава началото на Тридесетгодишната война.
Армията на [[Католическа лига (1609)|Католическата лига]] побеждава чехите при Била хора ([[Битка при Бялата планина|Бялата планина]]) и потушава въстанието им. Неуспелият чешки крал [[Фридрих V (Пфалц)|Фридрих V]] бяга към родните си имения във Пфалц, последван от католическия военачалник [[Йохан Церклас Тили]]. До 1623 г. протестантите са победени и Фердинанд ІІ триумфира като господар на цялата империя. Нов етап на войната започва с намесата на датския крал [[Кристиан IV|Кристиан ІV]] през 1625 г. Този път Фердинанд иска да има собствена армия и наема чешкия авантюрист [[Албрехт фон Валенщайн]]. Той и Тили нанасят нови поражения на протестантите (при [[Битка при моста в Десау|моста в Десау]], при [[Битка при Лутер|Лутер]]) и през 1629 г. Кристиан ІV признава поражението си с договора в [[Любек]]. Това е моментът, в който Фердинанд би могъл да прекрати репресиите срещу протестантската ерес и да остане неоспорван владетел в империята. Той би могъл дипломатично да продължи [[Контрареформация|контрареформацията]] и да наложи особен вид [[абсолютизъм]]. Вместо това той издава [[Реституционен едикт|Реституционния едикт]] и отново разгневява протестантите. Този път на тяхна страна се включва много по-страшен враг
Густав Адолф се страхува, че амбициите на Фердинанд II, могат да застрашат шведския контрол над [[Балтийско море]]. Като протестант, той се обявява срещу Фердинанд II, но получава подкрепа и от католическа [[Франция]], която се управлява от кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]]. Шведската армия нахлува в [[Германия]]. Междувременно Фердинанд II е убеден да освободи от армията [[Албрехт фон Валенщайн]] ([[1630]] г.), който има врагове в Империята. [[Йохан Церклас Тили|Тили]] оглавява имперските сили. Той превзема [[Магдебург]], докато протестантските принцове се колебаят дали да подкрепят Швеция.
Ред 27:
Шведите и саксонците разгромяват [[Йохан Церклас Тили|Тили]] при [[Битка при Брайтенфелд|Брайтенфелд]] ([[1631]] г.) и установяват контрол над Северна Германия. Когато Тили победен и смъртоносно ранен при [[Лех]] ([[1632|1]][[Лех|63]][[1632|2]] г.). Валенщайн отново е призован от императора. Той побеждава саксонците и среща шведите при [[Битка при Люцен|Люцен]] ([[ноември]] [[1632]] г.). Там шведите побеждават, но Густав II Адолф е убит и антихабсбургската коалиция е дезорганизирана. Валенщайн след поражението си става пасивен и влиза в тайни преговори с противника. Междувременно способният антиимперски генерал [[Бернхард фон Саксония-Ваймар|Бернхард фон Ваймар-Сакс]] побеждава при [[Регенсбург]] ([[1633]] г.).
Валенщайн е убит през [[1634]] г. след заговор на Фердинанд II. Скоро имперските сили, под командването на [[Галас]] побеждават [[Бернхард фон Саксония-Ваймар|Бернхард фон Сакс-Ваймар]] [[Бернхард фон Ваймар-Сакс|ар]]
== Лична характеристика ==
| |||