|
'''Георги Войтех''' ({{lang|la|Georgi Vojtech}}; {{lang|gkm|Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος}}) е български аристократ от XI век, [[Скопие|скопски]] първенец и организатор на [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] срещу [[византийско владичество|византийското владичество]] по времето на византийския император [[Михаил VII Дука]].<ref>{{Цитат книга|title=Byzantinoturcica II. Sprachreste der Türkvölker in den byzantinischen Quellen. Leiden 1983|last=Moravcsik, G.|first=|publisher=|year=|month=|isbn=|location=|pages=}}</ref>
== Биография ==
Войтех служи при император [[Роман IV Диоген]] като ''Exarchos'' в [[Скопие]], столицата на [[България (тема)|тема България]]. През 1072 г. той е начело на тамошните български магнати срещу византийската власт, данъците и финансовия министър [[Никифорица]] (''Nikephoritzes''; † 1078). Тяхната цел е възстановяване на изчезналото през 1018 г. [[Първа българска държава|Българско царство]]. Византия тогава е отслабнала заради загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] (на 26 август 1071) срещу [[Селджуци|селджуците]], загубата при [[Бари]] от [[нормани]]те и вътрешни интриги. Той иска успешно помощ от [[Зета (княжество)|зетския]] княз [[Михаил (Дукля)|Михаил Воиславлевич]], който изпраща своя син [[Константин Бодин]], който е чрез майка си от [[Комитопули|българския царски род Комитопули]] и е коронован през есента 1072 г. в [[Призрен]] за ''цар на България'' като ''Петър III''. Войтех остава като командващ в Скопие, а Бодин тръгва с войската си към [[Ниш]] и го превзема. Неговият войвода Петрилос завладява с наемните си войници старата българска столица [[Охрид]] и ограбва [[Костур (град)|Кастория]].
Сведенията за негоГеорги Войтех са оскъдни и са свързани главно със самото въстание. Според продължението на хрониката на [[Йоан Скилица]] той е от знатен произход – „от рода на [[кавхан]]ите“ (''Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος'').<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm Павлов, Пламен. Георги Войтех от рода на кавханите. – В: „Бунтари и авантюристи в средновековна България“. Варна, 2005.]</ref> ТойВойтех оглавяваслужи групапри византийския император [[Роман IV Диоген]] като екзарх в [[Скопие]], столицата на [[България (тема)|тема България]]. През 1072 година той е начело на тамошните български първенци отсрещу Скопиевизантийската власт, коитоданъците избирати зафинансовия свойминистър водач[[Никифорица]] († 1078). Тяхната цел е възстановяване на унищоженото през 1018 година [[ КонстантинПърва Бодинбългарска държава|Българско царство]] . –Византийската синимперия тогава е отслабена заради загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] на 26 август 1071 година от [[Селджуци|селджуците]], загубата при [[Бари]] от [[нормани]]те и вътрешни интриги. Войтех иска успешно помощ от [[Зета (княжество)|зетския ]] княз [[Михаил ( владетелДукля)|Михаил наВоиславлевич]], който изпраща своя син [[ ДукляКонстантин Бодин]], днешнакойто Чернае гора)чрез Михаилмайка иси потомъкотбългарския нацарски царрод [[ СамуилКомитопули]] .<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref> . През есента на 1072 г. Константингодина Бодин пристига в град [[Призрен]] , къдетои е провъзгласенкоронован за ''цар на българитеБългария'' под името Петър (''Петър III ''. Войтех остава като командващ в Скопие, а Бодин тръгва с войската си към [[Ниш]] и го превзема. Неговият войвода [[Петрило]] завладява с 300 души старата българска столица [[Охрид]], посрещнат от населението като освободител, и [[Девол (град) |Девол]]. След първоначални успехи на бунтовниците, от Константинопол е изпратена византийска армия начело с Михаил Саронит, който превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на [[Косово поле]]), а Константин Бодин и Георги Войтех са пленени.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 145 – 146]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 67 – 69]; Литаврин, 406 – 408</ref> Георги Войтех е измъчван жестоко и умира същата година по пътя за [[Константинопол]]. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук [[Никифор Вриений Стари|Никифор Вриений]] (дук на България от 1072 до 1073; † сл. 1094).<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147 – 148]</ref> ▼
▲Сведенията за него са оскъдни и са свързани главно със самото въстание. Според продължението на хрониката на [[Йоан Скилица]] той е от знатен произход – „от рода на [[кавхан]]ите“ (''Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος'').<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm Павлов, Пламен. Георги Войтех от рода на кавханите. – В: „Бунтари и авантюристи в средновековна България“. Варна, 2005.]</ref> Той оглавява група български първенци от Скопие, които избират за свой водач [[Константин Бодин]] – син на зетския княз (владетел на [[Дукля]], днешна Черна гора) Михаил и потомък на цар [[Самуил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref>. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град [[Призрен]], където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). След първоначални успехи на бунтовниците, от Константинопол е изпратена византийска армия начело с Михаил Саронит, който превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на [[Косово поле]]), а Константин Бодин и Георги Войтех са пленени.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 145 – 146]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 67 – 69]; Литаврин, 406 – 408</ref> Георги Войтех е измъчван жестоко и умира същата година по пътя за [[Константинопол]]. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук [[Никифор Вриений Стари|Никифор Вриений]] (дук на България от 1072 до 1073; † сл. 1094).<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147 – 148]</ref>
== Памет ==
|
