Георги Войтех: Разлика между версии

Сведенията за Георги Войтех са оскъдни и са свързани главно със самото въстание. Според продължението на хрониката на [[Йоан Скилица]] той е от знатен произход – „от рода на [[кавхан]]ите“ (''Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος'').<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm Павлов, Пламен. Георги Войтех от рода на кавханите. – В: „Бунтари и авантюристи в средновековна България“. Варна, 2005.]</ref> Войтех служи при византийския император [[Роман IV Диоген]] като екзарх в [[Скопие]], столицата на [[България (тема)|тема България]]. През 1072 година той е начело на тамошните български първенци срещу византийската власт, данъците и финансовия министър [[Никифорица]] († 1078). Тяхната цел е възстановяване на унищоженото през 1018 година [[Първа българска държава|Българско царство]]. Византийската империя тогава е отслабена заради загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] на 26 август 1071 година от [[Селджуци|селджуците]], загубата при [[Бари]] от [[нормани]]те и вътрешни интриги. Войтех иска успешно помощ от [[Зета (княжество)|зетския]] княз [[Михаил (Дукля)|Михаил Воиславлевич]], който изпраща своя син [[Константин Бодин]], който е чрез майка си отбългарския царски род [[Комитопули]].<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref> През есента на 1072 година Бодин пристига в [[Призрен]] и е коронован за ''цар на България'' под името ''Петър III''. Войтех остава като командващ в Скопие, а Бодин тръгва с войската си към [[Ниш]] и го превзема. Неговият войвода [[Петрило]] завладява с 300 души старата българска столица [[Охрид]], посрещнат от населението като освободител, и [[Девол (град)|Девол]]. След първоначални успехи на бунтовниците, от Константинопол е изпратена византийска армия начело с [[Михаил Саронит]], който превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на [[Косово поле]]), а Константин Бодин и Георги Войтех са пленени.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 145 – 146]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 67 – 69]; Литаврин, 406 – 408</ref> Георги Войтех е измъчван жестоко и умира същата година по пътя за [[Константинопол]]. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук [[Никифор Вриений Стари|Никифор Вриений]] (дук на България от 1072 до 1073; † сл. 1094).<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147 – 148]</ref>