Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без интервал пред многоточие
Ред 257:
 
В допълнение към болестта на Хил, представянето на Лий е повлияно от собствените му болести, които се предполагат като болки в гръдния кош поради [[ангина пекторалис|ангина]]. Той пише на [[Джеферсън Дейвис]], че физическото му състояние му е попречило да има пълен надзор над бойното поле.<ref>Sears, с. 500.</ref>
* Като последен фактор е, че Лий се изправя срещу нов страховит противник в лицето на [[Джордж Гордън Мийд]] и Армията на Потомак се бие добре на домашната си почва. Макар и нов като командир на армията, Мийд разполага силите си относително ефективно; разчитайки на силни подчинени като [[Уинфийлд Ханкок]] да вземе решения, където и когато са необходими; възползва се от отбранителните позиции; пъргаво премества отбранителните ресурси на вътрешни линии, за да парира силни заплахи и за разлика от някои от предшествениците си, държи позицията си през цялата битка в лицето на яростни конфедеративни атаки. Лий е цитиран преди битката, казвайки, че Мийд „няма да допусне големи грешки на моя фронт, а ако аз направя такава ... бързо ще се възползва от нея.“ Това предсказание се оказва вярно при Гетисбърг. Стивън Сиърс пише: „Факт е, че Джордж Г. Мийд неочаквано и срещу шансовете, напълно превъзхожда Робърт Е. Лий при Гетисбърг.“ Едуин Кодингтън пише, че войниците на Армията на Потомак получават чувство за триумф, което пораства в неугасима увереност в себе си.„ Мъжете знаят какво могат да направят при крайно компетентен генерал; някой с по-малко способности и кураж би загубил битката.“<ref>Sears, с. 506; Coddington, с. 573.</ref>
 
Мийд също има своите критици. Подобно на Лий Мийд получава пристрастни нападки за представянето си при Гетисбърг, но има нещастието да ги преживее лично. Поддръжници на неговия предшественик, генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], гълчат Мийд пред Съвместната комисия за воденето на войната на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]], където радикални републиканци подозират, че Мийд е „медена глава“ (демократ, с позиция за сключване на мир) и се опитват да го лишат от командването. Даниъл Сикълс и Даниъл Батърфийлд обвиняват Мийд, че е планирал да отстъпи от Гетисбърг по време на битката. Повечето политици, включително Линкълн, критикуват Мийд за хладното му преследване на Лий след битката. Някои от най-компетентните подчинени на Мийд—[[Уинфийлд Ханкок]], Джон Гибън, Гуверньор Уорън и Хенри Хънт, всичките герои от битката—защитават Мийд на хартия, но Мийд е огорчен от цялото преживяване.<ref>Sears, сс. 505 – 507.</ref>