Петрила: Разлика между версии

Източник за биографията на Петрила е Продължението на хрониката на [[Йоан Скилица]], както и добавките към него на [[Михаил Деволски]].<ref name="Златарски 141144"/><ref>{{cite book | title = Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes: codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV : ein Beitrag zur Geschichte des sogenannten Westbulgarischen Reiches | last = Prokić, | first = Božidar | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1906 | edition = | publisher = H. Kutzner | location = | isbn = | doi = | pages = 37, № 69 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = de }}</ref>

Петрила е войвода при зетския княз [[Михаил (Дукля)|Михаил Воиславлевич]]. В 1072 година при княз Михаил пристига българска делегация, изпратена от въстаналите българи, начело с [[Георги Войтех]], която иска от зетския княз „да им помогне и съдейства, а също да им даде сина си да го прогласят за цар на българите“. Княз Михаил изпраща сина си [[Константин Бодин]] заедно с дружина от 300 души под командването на войводата Петрила.<ref name="Златарски 141"/> След коронацията на Константин Бодин в Призрен за български цар, разгромяването на византийската войска на [[Дамян Даласин]] и падането на Скопие в български ръце,<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = | isbn = | doi = | pages = 142 - 143 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Константин Бодин разделя войската си на две - сам потегля на север към Ниш, а Петрила изпраща на юг. Петрила достига старата българска столица [[Охрид]] и лесно го превзема, тъй като стените на града са разрушени от император [[Василий II]], по думите на Скилица „понеже се боял да не би българските царски дворци в Охрид да послужат като голям център за въстание“. Петрила е приет тържествено от охридчани, които признават Константин Бодин за цар. След това Петрила овладява крепостта [[Девол (град)|Девол]], където също не среща съпротива, и потегля бързо към [[Костур (град)|Костур]]. В Костур са събрани местните войводи, лоялни на Империята - охридският стратег Мариан и деволският патриций антипат Теогност Вурца,<ref name="Златарски 143">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = | isbn = | doi = | pages = 143 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> заедно с костурскияткостурския управител и много други бягащи от въстаналите българи. След пристигането на Петрила пред града, ромеите правят ненадеен излаз и разгромяват българската войска, като много българи са убити, а вторият командващ след Петрила е пленен и в окови изпратен на император [[Михаил VII Дука]]. Петрила успява са се спаси с бягство и през планините да се върне в Зета при княз Михаил.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>