Периодична система: Разлика между версии

[[Файл:Medeleeff by repin.jpg|мини|[[Дмитрий Менделеев|Менделеев]], портрет на [[Иля Репин]] (1885 г.)]]

[[Файл:Mendeleev's 1869 periodic table.svg|мини|Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев]]

 

В първоначалния си вариант таблицата е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е [[Атомна маса|атомната маса).]] С развитието на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите е не тяхната маса, а броят на [[протон]]ите в [[Атомно ядро|ядрата]] им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.

Развивайки през следващите две години идеите си, Менделеев въвежда понятието за място на химичния елемент в периодичната система. Мястото на един химичен елемент се определя чрез съпоставяне на свойствата му със свойствата на другите химични елементи. По този начин, отчитайки резултатите от изучаване на стъклообразуващите [[оксид]]и, Менделеев поправя [[Атомна маса|атомните маси]] на девет елемента – [[берилий]], [[индий]], [[Уран (елемент)|уран]] и др. През [[1870|1870 г.]] предсказва съществуването на три неизвестни дотогава елемента, изчислява атомните им маси и описва свойствата им – „екаалуминий“ (открит през 1875 г. и наречен [[галий]]), „екабор“ (открит през 1879 г. и наречен [[скандий]]) и „екасилиций“ (открит през 1885 г. и наречен [[германий]]). След това предсказва съществуването на още осем елемента, сред които „екателур“ – [[полоний]] (открит през 1898 г.), „екайод“ – [[астат]] (открит през 1942 – 3 г.), „екаманган“ – [[технеций]] (открит през 1937 г.), „двиманган“ – [[рений]] (открит през 1925 г.), „екацезий“ – [[франций]] (открит през 1939 г.).

 

 

=== Последни открития ===