Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 151.251.250.22 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
||
Ред 171:
През 1351 г. е подписан мирен договор с турците, при което градът остава на кръстоносците, а турците местят главния град на бейлика си в [[Ефес]]. Смирна е християнска до 1402 г., когато рицарите са победени и градът е превзет от [[Тимур]], тежко съсипан и жителите му подложени на клане.
== Последствия ==
За разлика от първия, късните кръстоносни походи през [[XIII век]] са лишени от всеобща обществена подкрепа, а след последното падане на град [[Акра (Израел)|Акра]] през 1291 г. и унищожаването на [[катари]]те, кръстоносният идеал губи своя престиж, също и заради оправдаването от страна на [[папа]]та на политическа и териториална агресия в границите на самата католическа [[Европа]]. Папската институция допуска сериозно дискредитиране през целия този период и това несъмнено стимулира по-късни процеси като Духовната реформация и [[Тридесетгодишна война|Религиозните войни]] с [[протестанти]]те. С кръстоносните походи папата ''легитимира войната'', въпреки догматичните инструкции против насилието, проповядвани от самата църква. Позовавайки се на [[Августин Блажени|Блажени Августин]] и неговата доктрина за ''„справедливата война“'', водена от християните срещу агресор-нехристиянин, папата предлага една по същество свещена война, ''християнски джихад'' и насилствено разпространяване на римокатолическия ритуал на вярата. Това също е в конфликт с налаганите църковни норми, за които през [[12 век]] [[теология|теологът]] [[Ален от Лил]] потвърждава, че:
{{цитат|...никой няма право да отнеме живота на друго човешко същество, макар и нехристиянско, защото всички са чеда божии и могат да постигнат спасение на душата си...|}}
Кръстоносните походи се провалят и защото много често отделните феодални или национални интереси на участниците са несъвместими с универсалната идея. Най-много изпъкват френско-германските и венецианско-норманско-византийските противоречия.
Кръстоносните походи водят до създаване на християнско национално образувание в [[Близкия изток]] и на [[Балканите]] – [[Франки|франко-сирийските]] феодални княжества, познати като ''[[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]]''. Освен това за отбелязване е значителният подем на северноиталианските търговски републики, настъпил като следствие от големия им търговски обмен с [[Ориент]]а. Източната култура, левантинските стоки и демографската динамика стимулират културното развитието на градски общества и раннобуржоазно мислене. Разпокъсаното Западнофранкско кралство се консолидира във Френско кралство – появява се ново национално [[самосъзнание]] и това явление е наречено ''Gesta Dei per Francos''.
Походите са повод за създаване и на серия национални<ref>Национализмът все пак е явление от 18 век.</ref> и интернационални военно-духовни ордени. Такива са ордените на [[хоспиталиери]]те, [[тамплиери]]те, [[Тевтонски орден|Тевтонският орден]], [[Сантяго (орден)|Орденът на Сантяго де Компостела]] и др. Основани на аскетичния и рицарския идеали, някои от тях просъществуват и до днес и се смятат все още за политически или икономически фактор.
Кръстоносният ентусиазъм окончателно се губи през [[Ренесанс]]а и епохата на [[Реформация]]та и [[Хуманизъм|хуманизма]], когато политическият и религиозният климат стават твърде различни от този през [[Средновековие]]то.
Отдалечили се от чистия си вид, кръстоносните походи са считани от някои историци като провал по отношение на замисъла си.
* ''[[Стивън Рънсиман]]'' обобщава това мнение: ''Когато папа Урбан II отправи призива си на [[Клермонтски събор|Клермонтския събор]], турците са на път да завземат [[Босфор]]а. Когато папа [[Пий II]] призовава за последния кръстоносен поход, турците са на път да прекосят р. [[Дунав]].''
* ''Напредването на турските войски бива спряно не толкова от усилията на обединеното Християнство, колкото от своите близки съседи, които заплашва – [[Венеция]] и [[Хабсбурги|Хабсбургската Империя]].''
== Литература ==
; Исторически извори:
| |||