Брегалница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
Редакция без резюме
Ред 6:
| местоположение = {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]]
| дължина = 225
| басейн = 742,54307
| отток = 28
| начало-място = [[Малешевска планина]]
| начало-гео-ширина = 41.7182757220
| начало-гео-дължина = 2223.9883680270
| начало-височина = 16901675
| устие-място = [[Вардар]] → [[Егейско море]]
| устие-гео-ширина = 41.6057846056
| устие-гео-дължина = 21.9204489202
| устие-височина = 294140
| устие-ширина =
| път =
| карта = Северна Македония
| карта-описание = Река Брегалница на картата на Северна Македония
}}
'''Брегалница''' ({{стар|Брѣгалница}}; {{lang|mk|Брегалница}}) е [[река]] в [[Северна Македония]], ляв приток на [[Вардар]]. Дължина 225 km (най-дългия приток на [[Вардар]]). Площ на водосборния басейн 4307 km². Според [[Васил Миков]] днешното название на реката е следствие от славянизирането на тракийския топоним ''Бергала''.
'''Брегалница''' ({{стар|Брѣгалница}}; {{lang|mk|Брегалница}}) е [[река]] в [[Северна Македония]]. Със своите 225 км е най-дългият приток на [[Вардар]]. Извира от [[Малешевска планина|Малешевската планина]] на [[надморска височина]] от 1720 м, а във Вардар се влива недалеч от [[Градско (община Градско)|Градско]], на надморска височина от 137 м. Общата площ на водосборната ѝ област е 4307 км<sup>2</sup>. Средният наклон на реката е 7%, а средният дебит при вливането е 28 м<sup>3</sup>/сек.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.slvesnik.com.mk/Issues/29B947C3A453D244905C786D48490949.pdf | заглавие= Риболовната основа за риболовна вода „Слив на река Брегалница“ за период 2011-2016, стр. 323 |достъп_дата = 16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Службен весник на Република Македонија, бр. 66/2011, 12 май 2011 година |цитат= |език= }}</ref>
 
Река Брегалница води началото си от най-високат част на [[Малешевска планина]], на 1675 m н.в., на 15 km източно от град [[Берово]] и на 0,6 km от границата с [[България]]. В горното течение има западна и северна посока, в средното – западна и югозападна, а в долното – предимно югозападва. По течението на реката периодично се редуват тесни проломни дефилета и малки долинни разширения (котловини). След като слезе от [[Малешевска планина|Малешевската планина]] реката завива на север и преминава през Беровската котловина. След това следва Разловската клисура и Брегалница излиза в Делчевската котловина. Тук тя завива на изток, а след това на югозапад и преминава през живописната Истибанска клисура, в най-тясната част на която е изградена преградната стена на язовира „Калиманци“. При село Истибяня излиза от клисурата и пресича в югозападно направление Кочанското поле. След град [[Щип]] долината ѝ отново се стеснява, в отделни участъци става каньоновидна и с множество планински меандри. Влива се отляво в река [[Вардар]], на 140 m н.в., на 4 km северозападно от село [[Градско (община Градско)|Градско]].
По дължината на Брегалница има няколко [[Котловина|котловини]] и [[Клисура|клисури]]: [[Беровска котловина]], [[Разловска клисура]], [[Пиянец]], [[Истибанска клисура]], [[Кочанско поле]] и [[Слан дол]] при вливането във Вардар. В долината на Брегалница са изградени два язовира: [[Беровско езеро]] и [[Калиманци (язовир)|Калиманци]]. Нейните по-важни десни притоци са Каменица, [[Кочанска река (Северна Македония)|Кочанска река]], [[Злетовска река]] и [[Светиниколска река]], а от лявата страна - [[Крива Лъкавица]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.slvesnik.com.mk/Issues/29B947C3A453D244905C786D48490949.pdf | заглавие= Риболовната основа за риболовна вода „Слив на река Брегалница“ за период 2011 - 2016, стр. 324 - 325 |достъп_дата = 16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Службен весник на Република Македонија, бр. 66/2011, 12 май 2011 година |цитат= |език= }}</ref>
 
ПоНа дължинатасеверозапад и югозапад нодосборният басейн на Брегалница имаграничи няколкос водосборните басейни на река [[Котловина|котловиниПчиня]] и [[Клисура|клисури]]:други [[Беровскапо-малки котловина]],леви [[Разловскапритоци клисура]],на [[ПиянецВардар]], [[Истибанскаа на клисура]]североизток, [[Кочанскоизток поле]]и юг и– с водосборния басейн на река [[Слан долСтрума]]. приВ вливанетотези въвси Вардар.граници Вплощта долинатана водосборния басейн на Брегалницареката сае изградени4307 дваkm² язовира:(16,96% [[Беровскоот езеро]]водосборния ибасейн на [[Калиманци (язовир)|КалиманциВардар]]). НейнитеОсновни по-важнипритоци: деснилеви притоци са КаменицаУсойница, [[Крива Лъкавица; десни – Кочанска река (Северна34 Македонияkm, 198 km²)|Кочанска река]], [[Злетовска рекаЗлетовщица]] и(56 [[Светиниколскаkm, река]]460 km²), аСветиниколска отрека лявата(35 странаkm, -659 [[Крива Лъкавица]]km²).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.slvesnik.com.mk/Issues/29B947C3A453D244905C786D48490949.pdf | заглавие= Риболовната основа за риболовна вода „Слив на река Брегалница“ за период 2011 - – 2016, стр. 324 - – 325 |достъп_дата = 16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Службен весник на Република Македонија, бр. 66/2011, 12 май 2011 година |цитат= |език= }}</ref>
Според [[Васил Миков]] днешното название на реката е следствие от славянизирането на тракийския топоним ''Бергала''.
 
'''Брегалница''' ({{стар|Брѣгалница}};има {{lang|mk|Брегалница}})основно едъждовно [[река]]подхранване, вс [[Севернаясно Македония]].изразено Съспредимно своитепролетно 225и кмвторично е найесенно-дългиятзимно приток на [[Вардар]]пълноводие. Извира от [[Малешевска планина|Малешевската планина]] на [[надморска височина]] от 1720 м, а във Вардар се влива недалеч от [[Градско (община Градско)|Градско]], на надморска височина от 137 м. Общата площ на водосборната ѝ област е 4307 км<sup>2</sup>. СредниятСреден наклон на реката е 7%,. аСреден средниятгодишен дебит при вливането еотток 28 м<sup>3</sup>/секsec.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.slvesnik.com.mk/Issues/29B947C3A453D244905C786D48490949.pdf | заглавие= Риболовната основа за риболовна вода „Слив на река Брегалница“ за период 2011- – 2016, стр. 323 |достъп_дата = 16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Службен весник на Република Македонија, бр. 66/2011, 12 май 2011 година |цитат= |език= }}</ref>
 
На Брегалница са изградени два язовира Беровско езеро и Калиманци, водите на които се използват за промишлено и битово водоснабдяване и производснмо на електроенергия. Длината на реката, особено нейните долинни разширения са гъсно заселени, като най-големите селища са градовете: [[Берово]], [[Царево село|Делчево]] и [[Щип]].
 
== Вижте също ==
* [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]]
* [[Списък на реките в Северна Македония]]
 
== Бележки ==