Насалевци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Селище в България
| екатте = 51130
Line 16 ⟶ 15:
== История ==
В стари документи Насалевци е отбелязвано като: ''Населуфча'' (''Населевци'') в 1624 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.436</ref>; ''Насалевци'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.</ref>
Първите заселници в село Насалевци са дошли от сръбските територии /тогавшни български места/ отвъд планината. Първоначално са се заселили в подножието на планината Щърби камик, по-късно са се преселили в Знеполието. Тези територии, които са определени тук като сръбски отвъд въпросната планина попадат в границите на Сръбското кралство съгласно Берлинския договор от 01.07.1878 г. До този момент тези територии не принадлежат на Сърбия, а се намират в границите на Османската империя. Става въпрос за Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковац и техните области, както и Новопазарския санджак.▼
▲Първите заселници в село Насалевци са дошли от сръбските територии /
По време на Второто българско царство 1185 – 1396 г. въпросните територии, наречени „отвъд планината“ в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях.▼
▲По време на Второто българско царство 1185 – 1396 г. въпросните територии, наречени „отвъд планината“, в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях.
Населението в тях също е определено за българско, дори и от самите сърби.▼
Малкото село е разделено на фамилии: Глушини, Миджини, Савини, Самарджиени, Мракини, Маркови, Тодорови, Мутавини, Павлови, Станджини, Велини, Митини и др., като всяка фамилия се състои от няколко къщи.
През [[Втора световна война|Втората световна война]] близо до селото се е разбил немски самолет. През Втората световна война населението на селото нараства десетократно заради бомбардировките над София.
По-късно около 70-те години на XX век жителите на селото събират средства и сами издигат паметник-извор на красивата мома Гергана в центъра на селото.
За селото са написани няколко книги: „Добро утро, Братино“ – за Стефан Рангелов от Н. Тодоров. „Биография: Жена ми“ от Митко Миджни.▼
▲За селото са написани няколко книги: „Добро утро, Братино“ – за Стефан Рангелов от Н. Тодоров
Тези книги разказват за любопитни истории и легенди от селото.
Line 35 ⟶ 38:
== Обществени институции ==
* Училище, кооперация, стопанство
В с. Насалевци има черква „Рождество Богородично“, изградена през 1859 г., но тя не е в добро състояние и спешно се нуждае от ремонт и реставрация. Добри хора все пак полагат усилия, според възможностите си, храмът да бъде запазен. До самия черковен двор растат два многовековни дъба, които са обявени за забележителност и са гордост за селото. Единият дъб е отличен като "Дърво с корен 2016 " и
== Културни и природни забележителности ==
Line 44 ⟶ 47:
* Възвишението Рид
* Местностите Одърица, Мали пут и Радавица
* Подидуб – [[гробище]] с няколко вековни [[дъб]]а. Единият дъб е отличен като "Дърво с корен 2016 " и
* Статуята на Гергана и извора
* Църква
Line 55 ⟶ 58:
* [[Стефан Рангелов (БКП)|Стефан Рангелов]] (1921-?), български строител, политик от БКП, два пъти герой на социалистическия труд
== Бележки ==
<references />
{{Община Трън}}
[[Категория:Села в област Перник]]
| |||