Кефир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Линкове.
Ред 1:
[[Файл:Kefirpilze.jpg|мини|250px|Кефирни зърна]]
'''Кефир''' (''kephir'', ''kewra'', ''talai'', ''mudu kekiya'', ''milkkefir'', ''búlgaros'') е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите [[Централна Азия]] [[Тюркски народи|тюркски]], [[Монголци|монголски]] и [[Тибетци|тибетски народи]]. Особено популярна е в [[Русия]] и бившите съветски републики. Получава се след коагулация на краве, козе или овче [[мляко]] с помощта на кефирни зърна. Възможно е и използване на конско мляко – нарича се [[кумис]]. Кефирните зърна са комбинация от [[бактерии]] и [[дрожди]] в матрица от [[белтък|протеини]], [[липид]]и и [[захар]]и. Тази [[Симбиоза|симбиозна]] матрица формира зърна, приличащи на [[карфиол]]. Напоследък кефирът се възражда и става много популярен, поради нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и [[пробиотик|пробиотиците]], които тя съдържа.
 
Много различни [[бактерии]] и [[дрожди]] са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми. Традиционно кефирът се ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа. След ферментирането на [[лактоза]]та се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка. Количеството алкохол е пренебрежимо малко – от 0,08% до 2%. Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0,08% до 0,1%. Кефирът има консистенция на разредено [[кисело мляко]] ([[айрян]]). На фабрично произведения „кефир“ му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко.
 
Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната. В такъв случай видът и микробиологичният състав са съществено различни.