Имперско абатство: Разлика между версии

м
ненужен интервал преди точка
м (ненужен интервал преди точка)
 
Имперските абатства се оглавяват от имперски [[абат]] ({{lang|de|Reichsabt}}) или [[абатиса]] ({{lang|de|Reichsäbtissin}}). Към това съсловие принадлежат и имперските [[приор]]и ({{lang|de|Reichspropst}}) - глави на по-малките манастири, които нямат статут на самостоятелни абатства. Абатите и приорите на най-големите и влиятелни манастири ([[абатство Фулда|Фулда]], [[Кемптен]], [[Корвей]] и др.) носят титлата княз-абат или княз-приор, по своето положение са близки до [[Княз-епископ|князете-епископи]] и имат право на отделен глас в Съвета на имперските князе. Останалите имперски абати и приори в процеса на работа на Райхстага са обединени в две групи: Швабска колегия на имперските прелати и Рейнска колегия на имперските прелати, всяка от които има един глас в Съвета на имперските князе. До 1575 г. делението на колегии не съществува и имперските прелати, които нямат титлата княз, имат само един колективен глас в Съвета.
 
Имперските абатства притежават неголеми територии и представляват малки държавни образувания в състава на империята. Територията на някои абатства (Нидермюнстер в [[Регенсбург]], Ротенмюнстер в [[Ротвайл]]) се ограничава само до манастирските комплекси и земята под тях, което не им пречи наравно с относително големите имперски княжества да вземат участие в управлението на империята посредством правото си на глас в Райхстага. Имперските абатства притежават редица права, в това число съдебен и териториален суверенитет, като по светските въпроси не били подчинени на никакви светски власти освен на [[Император на Свещената Римска империя|императора на Свещената Римска империя]] .
 
== История ==