Общност за развитие на държавите от Южна Африка: Разлика между версии

'''Общност за развитие на държавите от Южна Африка''' ([[Английски език|англ.]] Southern African Development Community, ('''SADC)''') е търговско-икономически съюз на държавите от [[Южна Африка]].

От друга страна, социално-икономическото крило на Общността за развитие на държавите от Южна Африка е наследник на Южноафриканската Конференция за Координация на развитието, която е основана на 1 април 1980 година с подписването на Декларацията от [[Лусака]] от 9 южноафрикански страни, управлявани от етническото си мнозинство. В отделни исторически моменти, членовете на Организацията на Фронта на държавите и Южноафриканската конфедерация за координация на развитието не са съвпадали напълно. Южноафриканската конфедерация за координация на развитието се преобразува в Общността за развитие на държавите от Южна Африка на 17 август 1992 година, когато страните- съоснователки на новата организация и новоосвободената [[Намибия]] подписват Декларацията във [[Виндхук]] и договора, учредяващ ОРДЮА. Макар че договорът от 1992 година предвижда сътрудничество в социално-икономическата, политическата и отбранителната област, едва през 1994 година, след края на апартейда в Южна Африка се закрива Организацията на фронта на държавите и ОРДЮА започва активно да се занимава със сътрудничество в областта на военното дело.

На 14 август 2001 година са приети поправки по учредителния договор на огранизациятаорганизацията, които са предвестник на основната промяна в структурите, политиката и процедурите на ОРДЮА. Тези промени все още продължават. Една от промените е, че сътрудничество в политическата област и сигурността е обособено в Органа за политика, отбрана и сигурност. Като едно от основните крила на ОРДЮА, Органът е под надзора на висшия орган на организацията, който е съставен от държавните глави на страните-членки. През 2008 година, ОРДЮА приема създаването на зона за [[свободна търговия]] между страните-членки на организацията и страните-членки на [[Източноафриканска общност|Източноафриканската общност]] ([[Кения]], [[Танзания]], [[Уганда]], [[Руанда]] и [[Бурунди]]), и тези на [[Общ пазар за Централна и Източна Африка|Общия пазар за Централна и Източна Африка]] (ОПЦИА). Процесът на създаване на зона за свободна търговия от ОРДЮА започва със сключването на споразумение за свободна търговия между страните, членки на [[Южноафрикански митнически съюз|Южноафриканския митнически съюз]] през 2000 година, като тогава се включват 5 страни: [[Република Южна Африка]], [[Ботсвана]], [[Лесото]], [[Свазиленд]] и [[Намибия]]. След това се присъединияватприсъединяват и [[Мавриций]], [[Зимбабве]] и [[Мадагаскар]]. През 2008 година [[Мозамбик]], [[Танзания]], [[Малави]] и [[Лесото]] стават част от зоната за свободна търговия, като така страните-членки на зоната достигат 12. Все още в зоната за свободна търговия не участват [[Ангола]], [[Демократична република Конго]] и [[Сейшели]]те.

ОРДЮА има 15 страни-членки, като членството на една eе временно преустановено:

* {{Ангола}}

* {{Ботсвана}}

* {{Демократична република Конго}} (от 8 септември 1997 година)

* {{Замбия}}

* {{Зимбабве}}

* {{Лесото}}

* {{Малави}}

* {{Мавриций }}(от 28 март 1995 година)

* {{Мозамбик}}

* {{Намибия}} (от обявяването на независимост на 21 март 1990 година)

* Сейшелите{{Сейшели}} (били са член на ОРДЮА от 8 септември 1997 до 1 юли 2004 година, отново стават член през 2008 година)

* {{Танзания}}

* {{Република Южна Африка}} (от 30 август 1994 година)

* {{Мадагаскар}} – Членствоточленството е преустановено, заради извършения под ръководството на бившия кмет на [[Антанариво]], [[Андри Ражоелина]], държавен преврат през март 2009 година.

Целите на ОгранизациятаОрганизацията за развитие на държавите от Южна Африка са прокламирани в различни писмени източници. Сред тях са Учредителният договор на ОРДЮА, други резолюции на организацията (като Протоколът против корупцията, Протоколът за контрол на огнестрелните оръжия, Протоколът за образование и протокола за здравеопазване); планове за развитие и сътрудничество като Регионалния индикативен план за стратегическо развитие (РИПСР) и Стратегическия индикативен план на органа (СИПО), както и декларации като тези за борбата със [[ХИВ]]/[[СПИН]] и осигуряването на продоволствената сигурност. Не всички планове и договори от преди промените в устава през 2001 година са хармонизирани с по-детайлните и съвременни планове като РИПСР и СИПО.

В някои области, целта на сътрудничеството е по-голяма координация между националите политики и дейности на страните-членки. В други области, страните се стремят към далеч по-широкообхватни видове сътрудничество. Например, в областта на външната политика основната цел е координация и сътрудничество, но в областта на търговията и икономическата политика, в момента се развива по-тясно сътрудничество, чиято бъдеща цел е създаването на [[общ пазар]] с общи регулативнирегулаторни институции.

ОРДЮА е слаба организация, тя не е достатъчно добре финансирана и страните-членки в действителност не биха искали да дадат на огранизациятаорганизацията правомощията, които са били предвидени при започналото преструктуриране на организацията през 2001 година.

Един пример за слабост в огранизациятаорганизацията е провалът да се приведе в сила решението на Трибунала на ОРДЮА в делото на Майк Кампбел ООД и други срещу Република Зимбабве. Този забележителен случай илюстрира липсата на воля между страните-членки на ОРДЮА да защитят гражданите от нелегални действия като побоища и конфискуване на имоти, като например тези, извършени под ръководството на [[Робърт Мугабе]] в Зимбабве. Проявената от страните-членки на ОРДЮА липса на морален кураж да приведат в сила решението на Трибунала не е останала незабелязана от международната общност.

Освен да премахне двойното членство на страните-членки в други огранизацииорганизации за икономическо, политическо и военно сътрудничество които могат да се конкурират или подкопават взаимно, Африканската зона за свободна търговия има за цел и да увеличи преговорната силна на държавите при уреждането на международни сделки. Анализатори смятат, че споразумението за Африканската зона за свободна търговия ще спомогне за увеличението на вътрешнорегионалната търговия и ще подпомогне икономическия растеж в региона.

* Каглема Мотванте (2008- – 2009 година)

* Йакоб Зума (2009- – 2010 година)

* Джоузеф Кабила, президент на Демократична Република Конго (2010 година- – днес)

* Кайре Мбуенде (1994- – 2001 година)

* Прега Рамсами (2001- – 2005 година)

* Томас Саломао (2005 година- – днес)