Черна (река): Разлика между версии

редакция без резюме
м (-, replaced: Република Македония → Северна Македония (7) редактирано с AWB)
Редакция без резюме
{{друго значение|реката в Северна Македония|реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река,|Църни Тимок}}
{{Река
| име = Черна (Църна)
| картинка = Izvori Crna Reka.JPG
| картинка-описание = Изворите на Църна над село Цер
| местоположение = {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]]
| дължина = 207
| басейн = 5890
| отток =
| начало-място = [[Любенплан. (планина)|Любен]]
| начало-гео-ширина = 41.4058924171
| начало-гео-дължина = 21.1180920848
| начало-височина = 7801103
| устие-място = [[Вардар]] → [[Егейско море]]
| устие-гео-ширина = 41.5555550
| устие-гео-дължина = 21.9802789802
| устие-височина = 129131
| устие-ширина =
| път =
| карта = Северна Македония
| карта-описание = Реса Църна на картата на Северна Македония
}}
'''Църна''', по-известна с книжовната форма '''Черна''' ({{lang|mk|Црна}}, произнасяно ''Църна''), е [[река]] в [[Северна Македония]], най-големият десен приток на [[Вардар]]. ДължинатаДължина ѝ207 еkm. 207Площ на водосборния басейн 5890 километраkm².
 
== Етимология ==
'''Църна''', по-известна с книжовната форма '''Черна''' ({{lang|mk|Црна}}, произнасяно ''Църна''), е [[река]] в [[Северна Македония]], най-големият десен приток на [[Вардар]]. Дължината ѝ е 207 километра.
Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', запазено в античните гръцки източници като ''Εριγών'' (на [[гръцки език|новогръцки]] ''Εριγώνας''), означаващо „черен“, сродно с гръцкото ''έρεβος'' „мрак“, албанското ''errët'' „тъмен“, [[арменски език|арменското]] ''erek'' „вечер“, [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит]]ското ''rájas'' „нощ“, [[тохарски език|тохарското]] ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.
 
== Географска характеристика ==
== Път ==
=== Извор, течение, устие ===
Черна извира от извора Църна дупка в близост до село [[Железнец]] на надморска височина от 760 метра. От извора си до село [[Бучин]] Църна тече през областта [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]], а от Бучин до село [[Скочивир]] през най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]]. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в [[Скочивирска клисура|Скочивирската клисура]], най-дългият [[пролом]] в Северна Македония. Реката тече през областта [[Мариово]], където има характер на планинска река – бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Черна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]], [[язовир]] оформен преди края на Скочивирската клисура.
Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село Цер, община [[Другово (община)|Другово]]. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето [[Кичево]] – [[Битоля]] тече на югозапад, след това до град [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] – на югоизток, а след него до село Бучин (община [[Кривогащани (община)|Кривогащани]]) – на изток. В целия този участък Църна е типична планинска река с тясна и дълбока долина (с малко дилинно разширение в района на [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]), с бързеи и прагове. След село Бучин рязко завива на юг и пресича по дължина най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]], като минава на 8 km източно от град [[Битоля]]. В този участък на протежение над 40 km коритото на реката е коригирано с предпазни водозащитни диги и е почти праволинейно, а течението ѝ е бавно и спокойно. При село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] Църна прави голям завой и потича на изток, а след това на североизток. След село [[Скочивир]] реката влиза в най-дългият [[пролом]] в Северна Македония – Скочивирската клисура, разделяща планините [[Селечка планина|Селечка]] и [[Дрен (планина)|Дрен]] на запад и северозапад и [[Нидже]] и [[Козяк (планина)|Козяк]] на югоизток. Цялата тази историко-географска област носи името [[Мариово]]. Тук река Църна има типичен планински характер – бързо течение, с тясна, на места каньоновидна долина и високи, на места отвесни и скалисти брегове. В района на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Църна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]] (най-големия язовир в [[Северна Македония]]), а в района на село [[Добротино]], където в най-тясната част на Скочивирската клисура е изградена преградната стена на язовира където тя изтича от него. Тук течението на реката става северно, долината ѝ значително се разширява, до 2 – 3 km, но като цяло остава планинска. Влива се отдясно в река [[Вардар]], на 131 m н.в., в непосредствена близост до античния град [[Стоби]], на 2 km северно от село [[Паликура]], община [[Росоман (община)|Росоман]].
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
По-големи притоци на Черна са [[Драгор (река)|Драгор]], [[Йелашка река]], [[Белашица]], [[Блато (Северна Македония)|Блато]] и други.
Водосборният басейн на Църна е с площ от 5890 km² (23,19% от водосборния басейн на [[Вардар]]) и обхваща голяма част от южните части на [[Северна Македония]] и малък участък от северозападната част на [[Гърция]] в района на град [[Флорина]]. На югоизток водосборният басейн на Църна граничи с водосборния басейн на река Бошава (десен приток на [[Вардар]]), на юг – с водосборните басейни на река [[Бистрица (Гърция)|Алякмон]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи в безотточните езера в [[Гърция|Северозападна Гърция]], на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Семани]] и [[Дрин]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север – с водосборните басейни на реките [[Треска (река)|Треска]] и [[Бабуна (река)|Бабуна]] (десни притоци на [[Вардар]]).
 
Основни притоци: леви – Блато, Подмолска река; десни – Шемница (46 km, най-голям приток), [[Драгор (река)|Драгор]] (32 km), [[Йелашка река]], Конарска река (15 km), Градешка река (26 km), Блатище.
== Икономическо значение ==
 
Водите на Черна се използват за [[напояване]] и производство на [[електричество]]. След язовирната стена при село [[Возарци]] до устието си във Вардар при античния град [[Стоби]], Църна има характер на равнинна река.
== Икономическо значение, селища ==
Водите на Църна се използват за [[напояване]] (главно в котловината [[Пелагония]]) и производство на електроенергия. Долината по горното и средно течение на реката е гъсто заселена, като най-голямото селище е град [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]), а долното течение е почти безлюдно поради проломният му характер.
 
== Други ==
Край големия завой на Черна през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като [[Битка при завоя на Черна]].
 
== ЕтимологияИзточници ==
Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', запазено в античните гръцки източници като ''Εριγών'' (на [[гръцки език|новогръцки]] ''Εριγώνας''), означаващо „черен“, сродно с гръцкото ''έρεβος'' „мрак“, албанското ''errët'' „тъмен“, [[арменски език|арменското]] ''erek'' „вечер“, [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит]]ското ''rájas'' „нощ“, [[тохарски език|тохарското]] ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.
 
== Бележки ==
<references />