Византийци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Култура на Византия}}
'''Византийците''', или както самите на гръцки език се самоназовавали '''ромеи''' ({{lang|gkm|Рωμαίοι}}), тоест ''римляни'', са поданиците на [[Източна
== Етимология ==
Названието ''ромеи'' (от гръцки език – Рωμαίοι – и в буквален превод на български език означаващо ''римляни'') идва от името на град [[Рим]]
Голяма част от поданиците на източната част от античната Римска империя били гръкоговорящи, които след едикта на [[Каракала]] от 212 г. (в случай, че са свободни граждани) били задължени да се считат за ромеи (римляни). Когато християнството възтържествува окончателно към края на IV в. (381 – 392 г.), а също така и след условната подялба на Римската империя през 395 г., под ''ромеи'' се подразбират всички поданици на Източната Римска империя, които изповядват християнството; считат се за лоялни данъкоплатци, признавайки императора в Константинопол за свой господар; и на които гръцкият език е матерен или пък се налага да го използват в ежедневието – факт, който се наблюдава при почти всички народи от римският Изток. Съответно наричайки неофициално държавата си от VI
Макар и поданици на императора, например [[евреи]]те и [[самаряни]]те не са влизали в социалната и правна структура на обществото, самоназоваващо се
В първите два века след приемането на християнството за официална религия, всичко това важи в пълна сила и за
Интересна е позицията и правният статут на [[арменци]]те
Не може да се установи със сигурност кога точно се появява терминът
== История ==
В наши дни
На Балканите голямата част от заселилите се през VI
След 476 г. (превратът на [[Одоакър]] срещу роднинската клика, възкачила [[Ромул Августул]] на престола) Римската империя се управлява само от един император — този в Константинопол, след като още през 475 г. последният законен западен римски император [[Юлий Непот]] бяга в Далмация (при превратът на [[Флавий Орест]], бащата на Ромул Августул). По времето на Юстиниан I Велики (527-565 г.), римляните правят опити да си върнат загубените западни провинции. Следват успешни войни срещу готи и вандали. Империята успява да отвоюва от „варварите“ Далмация, Италия, част от Северна Африка, югоизточния край на Иберийския полуостров, както и островите в Средиземноморието, но за повече няма ресурси. Завинаги извън контрола на римските императори остават териториите на днешните Унгария, Франция, Испания, Португалия, Мароко и др.
През 629 г. император Ираклий I приема [[титла]]та [[василевс]], с който акт доста историци считат, че [[de jure]] [[Римската империя]] се преобразувала в
В следващите десетилетия и векове, Папството многократно отправя различни предизвикателства от най-различно естество към римския двор в Константинопол, който от своя страна отговаря с репресии
== Употреба ==
Своеобразният
== Византийците в България ==
Това
== Подигравателно значение ==
В [[българска историография|българската историография]] е много разпространена употребата на термина ''византийци'' за поданиците на някогашната Източна
== Допълнителна информация ==
{{Основна|Произход на гърците}}
{{Основна|Произход на румънците}}
Оцелялото от аварските и славянските нашествия латиноговорящо население, живеещо на територията на Балканския полуостров, пък се самоназовава
{{Древен Рим-мъниче}}
{{Византия-мъниче}}
== Източници ==
* Димитър Ангелов,
== Бележки ==
|