|
'''Брегалница''' ({{стар|Брѣгалница}}; {{lang|mk|Брегалница}}) е [[река]] в [[Северна Македония]], ляв приток на [[Вардар]]. Дължина 225 km (най-дългия приток на [[Вардар]]). Площ на водосборния басейн 4307 km². Според [[Васил Миков]] днешното название на реката е следствие от славянизирането на тракийския топоним ''Бергала''.
Река Брегалница води началото си от най-високатвисоката част на [[Малешевска планина|Малешевската планина]], на 1675 m н.в., на 15 km източно от град [[Берово]] и на 0,6 km от границата с [[България]]. В горното течение има западна и северна посока, в средното – западна и югозападна, а в долното – предимно югозападваюгозападна. По течението на реката периодично се редуват тесни проломни дефилета и малки долинни разширения (котловини). След като слезе от [[Малешевска планина|Малешевската планина]] реката завива на север и преминава през Беровската котловина. След това следва РазловскатаРазловият клисурапролом и Брегалница излиза в ДелчевскатаЦаревоселската котловина. Тук тя завива на изток, а след това на югозапад и преминава през живописната Истибанска клисура, в най-тясната част на която е изградена преградната стена на язовира „Калиманци“[[Калиманско езеро]]. При село [[Истибяня]] излиза от клисуратапролома и пресича в югозападно направление Кочанското поле. След град [[Щип]] долината ѝ отново се стеснява, в отделни участъци става каньоновидна (каньонът Сландол) и с множество планински меандри. Влива се отляво в река [[Вардар]], на 140 m н.в., на 4 km северозападно от село [[Градско (община Градско)|Градско]].
На северозапад и югозапад нодосборниятводосборният басейн на Брегалница граничи с водосборните басейни на река [[Пчиня]] и други по-малки леви притоци на [[Вардар]], а на североизток, изток и юг – с водосборния басейн на река [[Струма]]. В тези си граници площта на водосборния басейн на реката е 4307 km² (16,96% от водосборния басейн на [[Вардар]]). Основни притоци: леви – Усойница, Крива Лъкавица; десни – КочанскаКочанската река (34 km, 198 km²), [[Злетовщица]] (56 km, 460 km²), СветиниколскаСветиниколската река (35 km, 659 km²).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.slvesnik.com.mk/Issues/29B947C3A453D244905C786D48490949.pdf | заглавие= Риболовната основа за риболовна вода „Слив на река Брегалница“ за период 2011 – 2016, стр. 324 – 325 |достъп_дата = 16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Службен весник на Република Македонија, бр. 66/2011, 12 май 2011 година |цитат= |език= }}</ref>
Брегалница има основно дъждовно подхранване, с ясно изразено предимно пролетно и вторично есенно-зимно пълноводие. Среден наклон 7%. Среден годишен отток 28 m³/sec.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.slvesnik.com.mk/Issues/29B947C3A453D244905C786D48490949.pdf | заглавие= Риболовната основа за риболовна вода „Слив на река Брегалница“ за период 2011 – 2016, стр. 323 |достъп_дата = 16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Службен весник на Република Македонија, бр. 66/2011, 12 май 2011 година |цитат= |език= }}</ref>
На Брегалница са изградени два язовира БеровскоБеровското езеро и КалиманциКалиманското езеро, водите на които се използват за промишлено и битово водоснабдяване и производснмо на електроенергия. ДлинатаДолината на реката, особено нейните долинни разширения са гъсно заселени, като най-големите селища са градовете: [[Берово]], [[Царево село|Делчево]] и [[Щип]].
== Вижте също ==
|
