Разлика между версии на „Ирокези“

1 байт изтрити ,  преди 6 месеца
м
Bot: Automated text replacement (-няколко стотин +няколкостотин)
м ({{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=)
м (Bot: Automated text replacement (-няколко стотин +няколкостотин))
Освен представителите на [[Ирокезко езиково семейство|ирокезкото езиково семейство]], в рамките на лигата има осиновени племена като [[делауери]]те, [[Шоуни (племе)|шоуните]] и други, които говорят предимно [[алгонкиски езици]].
 
През първата половина на 20 век настъпват тежки времена за ирокезките (както и за останалите индиански) езици. Още от края на 19 век американското правителство започва мащабна кампания за образоване на индианците и интеграцията им в бялото общество. Това е свързано с насилственото изпращане на индианските деца в училища и пансиони (често на разстояние от няколко стотинняколкостотин километра от родните им места). Децата биват подстригвани късо и обличани в „цивилизовани“ дрехи, употребата на индиански езици се забранява, като наказанията при неспазване на това правило са миене на устата със сапун, бой с пръчка и др.
 
Това, наред с нежеланието на родителите да учат децата си на родния език (смятали, че така ще ги предпазят от бъдещи неприятности), довежда до драстичен спад в броя на свободно говорещите ирокезки езици. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век в училищата по резерватите започва официално да се изучава съответният език. Това дава своите резултати и в началото на новото хилядолетие повечето ирокезки езици са спасени от изчезване. Не така стои въпросът с езиците тускарора и минго (диалект, производен на сенека и каюга), чието оцеляване е под въпрос.