Хаджия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Съкр. д-р без точка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Хаджия''' е лице, което е ходило на поклонение (''хаджилък''). Поклонението при [[християни]]те се извършва чрез посещение на [[Божи гроб]] (на [[Гръцки език|гръцки]]: Αγιος Τάφος) при [[олтар]]а на [[Възкресение Христово (Йерусалим)|църква „Възкресение Христово“]] в [[Йерусалим]] и на [[Свети земи|Светите земи]]. При [[Мюсюлманин|мохамеданите]] поклонението е на свети места в [[Мека]] и [[Медина]].<ref>Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. ''[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/Хаджилък/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК]''. Посетен на 21 юни 2019.</ref>
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев, Борислав, доц. д-р
В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на „откуп“ от Бога на Запад [[поклонничество]]то отмира през [[Средновековие]]то, докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла ''хаджия'' била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез ''хаджилък'' българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.<ref>Стефанов, Павел, архим. доц. д-р [https://www.pravoslavie.bg/История/Йерусалим-и-България/ "Йерусалим и България"], Фондация Покров Богородичен, Православие.БГ, 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
| |||