Линеен кораб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Чуждица
Ред 32:
[[Файл:HMS Bellerophon 1909.jpg|мини|250px|Линкора „[[Белерофонт (линеен кораб, 1907)|Белерофонт]]“]]
Появата на „Дредноут“ предизвиква потрес във военноморските кръгове в целия свят, слагайки началото на „дредноутната треска“.<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 4}}</ref> Всички морски държави проявяват огромно желание да се обзаведат с корабите от новия тип.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1903
-1930 гг|серия = |място = СпБ|издателство = Р.Р. Муниров|година = 2006|страници = 3|isbn = 5-98830-017-0}}</ref> При това тон в започналата гонканадпревара в морските въоръжения задава именно [[Великобритания]].<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|серия = |място = СпБ|издателство = Галея-Принт|година = 2007|страници = 65|isbn = 978-5-8172-0112-3}}</ref> В края на 1906 – началото на 1907 г. са заложени първите серийни линкори на Кралския флот – трите единици от типа „[[Линейни кораби тип „Белерофонт“|Белерофонт]]“.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|22|2}} От техническа гледна точка те са малко усъвършенстван вариант на „Дредноут“. Водоизместимостта незначително се увеличава за сметка на поставянето на по-тежка противоминна артилерия и противоторпедни прегради. Дебелината на бордовата броня при това е намалена.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 68}}</ref>
 
Следващата серия британски дредноути – трите кораба на типа „[[Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“|Сейнт Винсент]]“, е заложена в периода 1907 – 1908 г{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|23|2}}. Явявайки се развитие на проекта „Белерофон“, те се отличават от тях основно по оръдията на главния калибър. Техните [[12″ морско оръдие Mark XI|305-мм оръдия]] имат дължина на [[цев|ствола]] 50 калибра, вместо 45 калибра на предшествениците. Така британците се опитват да увеличат бронепробиваемостта на своите оръдия, но опита показва недостатъците на това решение. Бронепробиваемостта нараства едва с 3%, теглото на кулите се увеличава с 50 [[тон]]а, а точността на стрелба се снижава поради повишената вибрация на стволовете.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 75}}</ref> Независимо от неуспеха с новите оръдия, следващата серия, включваща „[[Нептун (линеен кораб, 1909)|HMS Neptune (1909)]]“ и двете единици на малко отличаващия се от него тип „[[Линейни кораби тип „Колосус“|Колосус]]“, също ги получават на въоръжение. Основното отличие на новите кораби, заложени през 1909 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|25 – 26|2}}, става различното положение на кулите, с цел да се осигури бордов [[залп]] с всички оръдия на главния калибър. Опитът претърпява неуспех – поради риск от повреди от дулните газове по [[надстройка (морски термин)|надстройките]] огън на борда реално може да се води само от осем от десетте оръдия на главния калибър.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 85}}</ref>
Ред 609:
 
=== Линкорите на страните от Латинска Америка ===
{{main|Южноамериканска дредноутна гонканадпревара}}
[[Файл:E Minas Geraes 1910.jpg|мини|250px|Линкорът „Минас Жерайс“]]
В края на [[XIX век|XIX]] – началото на [[XX век]] флотите на враждуващите помежду си [[Аржентина]] и [[Чили]] се попълват с цяла поредица мощни броненосци и [[крайцер]]и европейска постройка. На техния фон [[Военноморски сили на Бразилия|флота на Бразилия]] изглежда остарял, което предизвиква сериозно безпокойство в страната. Икономическият ръст на страната позволява на бразилците да приемат през 1904 г. програма за обновление на флота. Първоначално е планирано да се поръчат във Великобритания три броненосеца с еднородна артилерия калибър 254 мм, но след влизането в бойния състав на Кралския флот на „Дредноут“, бразилците преподписват контракта за нов проект.