Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии

'''Жорж-Йожен Осман''' ({{lang|fr|Georges Eugène Haussmann}}), , известен като '''барон Осман'''; 27 март 1809 – 11 януари 1891), е френски служител, който е [[префект]] на [[Департаменти на Франция|департамента]] Сена (1853 – 1870), избран от император Наполеон III да извърши мащабна програма за градско обновяване на булеварди, паркове и обществени сгради в Париж. Обикновено работите му са наричани „Реновирането на Париж от Осман“ или „Османизацията на Париж“. Критиците го принуждават да подаде оставката си заради екстравагантност, но визията му за града все още доминира в Централен Париж.

[[FileФайл:Boulevard Haussmann plaque, Paris 2011.jpg|thumbмини|100px| Табелка на бул. Осман]]

Планът на Осман за Париж вдъхновява градското планиране и създаването на подобни булеварди, площади и паркове в градове като [[Буенос Айрес]], [[Брюксел]], [[Рим]], [[Виена]], [[Стокхолм]], [[Мадрид]] и [[Барселона]]. След Парижката международна изложба от 1867 г. [[Вилхелм I]], кралят на Прусия, пренася обратно в Берлин голяма карта, показваща проектите на Осман, които повлияват на бъдещото планиране на този град. Работата му също вдъхновява „Движението за Красиви Градове“ в САЩ. Фредерик Лоу Олмстед, дизайнер на [[Сентръл парк| Централния парк в Ню Йорк]], посещава осем пъти Булонския лес по време на учебното си пътуване през Европа в 1859 г. и също е повлиян от иновациите на Парка „Бют Шомон“ (Parc des Buttes Chaumont). Американският архитект Даниел Бърнам заимства от плана на Осман и включва диагоналните улични проекти в плана си от 1909 г. в Чикаго.

Някои историци и критици през 20-ти век, в т.ч. [[Люис Мъмфорд]], твърдят, че истинската цел на булевардите на Осман е да улеснят армията да смаже народните въстания.<ref> Mumford, L., ''The City in History: Its Origins, Its Transformations, Its Prospects'', NY: Harcourt, Brace and World, 1961</ref> Според тези критици широките булеварди давали на армията по-голяма подвижност, по-широк обхват на огъня за техните оръдия и затруднявали блокирането на улиците с барикади. Те твърдят, че построените от Осман булеварди са позволили на френската армия по-лесно да потисне [[Парижката комуна]] през 1871 г.

Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, доколкото аз предлагах тези допълнения, правени към оригиналния проект, заявявам, че никога не съм мислил ни най-малко, като ги добавях, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да виждаме създаденото от Осман и Наполеон III само в перспективата на стратегическата му стойност, е много редуктивно. Императорът бил убеден последовател на [[Сен-Симон]]. Желанието му да направи Париж, икономическата столица на Франция, по-отворен и по-здравословен град, не само за висшите прослойки, но и за работниците, не може да бъде отречено и следва да се признае за основна мотивация.“<ref>de Moncan P., ''Le Paris d'Haussmann'', p. 34.</ref>