Йохан Вилхелм I (Саксония-Ваймар): Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
{{Личност|херцог
{{Биография инфо
| име = Йохан Вилхелм I
| портрет = Jean-Guillaume-de-Saxe-Weimar.jpg
}}
 
'''Йохан Вилхелм I Мария''' ({{lang|de|Johann Wilhelm I. Maria}}, * [[11 март]] [[1530]] в [[Торгау]], † [[2 март]] [[1573]] във [[Ваймар]]) е [[Саксония (херцогство)|херцог на Саксония]] (1566–15721566 – 1572), [[ландграф]] на [[Тюрингия]] (1566–15721566 – 1572) и първият [[херцог]] на [[Саксония-Ваймар]] (1572- – 1573).
 
{{== Биография инфо==
Той произлиза от род [[Ернестини|Ернестинските]] [[Ветини]] и е вторият син на [[Йохан Фридрих I (Саксония)|Йохан I Фридрих]] „Великодушния“ († 3 март 1554), [[Саксония (херцогство)|херцог]] и до 1547 г. [[Курфюрство Саксония|курфюрст на Саксония]], и на [[Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1512–1554)|Сибила от Юлих-Клеве-Берг]] (1512–15541512 – 1554), дъщеря на [[Йохан (Юлих-Клеве-Берг)|Йохан III]], херцога на [[Юлих-Клеве-Берг]] от род [[Дом Ламарк]]. Той следва, както по-голямия му брат [[Йохан Фридрих II (Саксония)|Йохан Фридрих II]] „Средния“ в университета във [[Витенберг]].
 
Йохан Вилхелм I се интересува от военни науки, но не участва в боевете във войната в Южна Германия, а остава в Саксония и ръководи окрепяването на [[Гота]] и на Грименщайн. С брат си участва в битката при Мюлберг. След пленяването на баща му, той поема заедно с брат му Йохан Фридрих II „Средния“ управлението на оставените им земи, [[Саксония (херцогство)|херцогство Саксония]], до януари 1549 г. Тогава Йохан Вилхелм I оставя управлението на брат си и тръгва с малка свита до дворовете на чужди князе до септември 1552 г. Той е в Померания и в Кьонигсберг, докато върналият се от плен му баща го извиква обратно. Баща му умира през януари 1554 г. В завещанието си баща му забранява на синовете си всякакво разделение на страната и братята управляват заедно.
 
През 1557 г. той постъпва в испанската войска, но скоро отива на френска служба.
 
 
През 1567 г. брат му Йохан Фридрих „Средния“ попада в плен на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] до края на живота си. Неговата собственост е взета от императора и дадена на Йохан Вилхелм I, който така става единствен владетел на херцогство Саксония.
 
Йохан Вилхелм I става генерал на крал [[Шарл IX (Франция)|Шарл IX]] от [[Франция]] в похода му против [[хугеноти]]те. (Френските крале били врагове на [[Хабсбурги|Хабсбургските]] императори). Затова през 1572 г. императорът разделя в [[Ерфурт]] Саксония на три части и ги дава на двата сина на затворения му брат Йохан Фридрих „Средния“, [[Йохан Казимир (Саксония-Кобург)|Йохан Казимир]] получава [[Саксония-Кобург]], по-малкият [[Йохан Ернст (Саксония-Айзенах)|Йохан Ернст]] получава [[Саксония-Айзенах]], за Йохан Вилхелм I остава Саксония-Ваймар.
 
 
== Източници ==
* Ernst Wülcker, [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Johann_Wilhelm_(Herzog_von_Sachsen-Weimar) ''Johann Wilhelm (Herzog von Sachsen-Weimar)''], Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 14. Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 343–350343 – 350.
* Justus Lipsius: ''Oratio In funere illustrißimi principis ac Dn. D. Johannis Guilielmi Ducis Saxoniae Lantgravii Thuringiae, Marchionis Misniae, habita Ienae ad XII. Calend. April: Anno 1573'', ohne Ort 1601 ([http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:gbv:3:1-40942 Digitalisat, ULB Sachsen-Anhalt])
{{Commonscat|John William, Duke of Saxe-Weimar}}
 
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Саксонски херцози]]
[[Категория:Ернестини]]